Дейвис се взираше в първото истинско доказателство, което бе видяла до този момент. Това устройство бе същинско чудо. Но пък тя никога не бе притежавала особено разбиране за технологиите. Дали наистина ставаше дума за нещо необичайно?
— Защо от БКТ отвлякоха теб, Грейди?
Той изключи устройството и отново го прибра под ризата си.
— Защото изобретих гравитационно огледало.
— Това е огледало, което отразява…
— Вижте, причината не е важна. От значение е да оповестя тези данни, за да помогна на хората, които трябваше да изоставя. Става дума за хора, чиито открития буквално ще променят света, агент Дейвис. Термоядрена енергия. Лекарство срещу рак. Квантови компютри. Безсмъртие. И още много неща. Трябва да ми помогнете.
Сред тунелите се разнесе грохот.
Дейвис се обърна назад.
— Прекарах три години в самостоятелна килия, под надзора на компютърен интелект, който имаше пряк достъп до мозъка ми. Това беше кошмар, от който не можех да се събудя.
Тя се обърна към него.
— Но защо им е да се ровят в мозъците на гении?
— Ако не се присъединиш към тях, БКТ те смятат за заплаха. Изолационният комплекс на практика е техният изследователски център, целящ да разработи биологичен суперкомпютър — някаква органична квантова машина. Те се опитват да създадат съзнание, което не притежава свободна воля.
Дейвис отново стоеше безмълвна.
— Аз съм обикновен човек, достигнал до едничко откритие. Мъжете и жените, затворени там, са постигнали много повече от мен. Трябва да ми помогнете да ги спася. Светът трябва да узнае за тях. Затворът, в който те се намират, укрива отговорите на почти всички от проблемите на човечеството.
Агент Дейвис все още се затрудняваше да осмисли всичко чуто. И изобщо да го повярва.
Гръмък екот зад тях накара и двамата да се обърнат.
На около тридесет метра зад тях се носеше някакъв същински кошмар — рояк метални нишки, който изменяше формата си при нужда, за да преодолее стоящите на пътя му тръби, и отново се сливаше в търкалящ се куп. Придружаваше го метално дрънчене.
Грейди я сграбчи за ръката и я повлече след себе си.
— Проклятие! Не трябваше да спираме!
— Какво е това нещо?
— Бягайте!
— Какво е?
— Верижен голем. Нанотехнологична машина. Не му позволявайте да ви настигне.
Дейвис се извърна към преследващия ги ужас. Черно метално кълбо с диаметър от около метър.
— Не думай! — Тя изтегли пистолета си и се прицели.
— Не си хабете куршумите. Те няма да го спрат.
Денис отпусна ръка и продължи да тича.
— И защо?
— Машината е съставена от хиляди сътрудничещи си брънки. А звукът от изстрелите само ще помогне на клонингите да ни намерят.
Тя изруга и прибра оръжието си.
— Пред нас има пожарен изход. Тичайте!
Двамата изтичаха отвъд врата с магнитен контрол. Грейди се обърна, за да я затвори точно в мига, в който верижният голем връхлиташе. Сблъсъкът видимо изкриви вратата.
Пред погледа на Дейвис преградата продължи да се огъва сред стържене и грохот. Агентът понечи да побегне отново. А Грейди ровеше в раницата си.
— Какво правиш?
Той извади пластмасова тръба, в която наля бях прах — като в някой стар мускет.
— Тук не можем да му избягаме.
Един поглед назад показа, че чудовищната черна машина е изблъскала горната част на вратата и прелива през пролуката, за да се събере отвъд.
Дейвис се затича, но спря, защото той не я последва.
— Грейди!
Той захвърли раницата и повдигна тръбата към лицето си. Верижният голем се подреди в грубо човекоподобна форма и с дрънчене се отправи към учения.
— Грейди!
Големът се надигна, за да обгърне Грейди. В този момент последният рязко духна през тръбата; облак бял прах обгърна машината. Почти веднага тя се сви, при което прахът потъна още по-дълбоко сред брънките ѝ. Купът се срина на пода и започна да се гърчи, като в агония. Придружаващото стържене бе отвратително — милион нокти, прокарвани по милион черни дъски.
Дейвис притисна длани над ушите си; Грейди грабна багажа си и ѝ направи знак да го последва. Оглушителното пищене съпроводи бягството им.