— Какво направи?
— Диамантен прах. Обикновен индустриален абразив.
— И откъде знаеше да си послужиш с него?
Грейди посочи към устройството около врата си.
— Прочетох инструкциите. Там имаше купища добри съвети. Другите затворници ме предупредиха, че е възможно онези от Бюрото да изпратят голем по следите ми. Несмъртоносно оръжие, целящо да обездвижва ценни цели.
Зад тях противният звук заглъхна.
— Това нещо не изглеждаше несмъртоносно, а изпълзяло от Ада.
— Вече вярвате ли ми?
Все още ѝ се струваше, че пулсът ѝ се опитва да я надбяга. Заради адреналина ръцете ѝ трепереха.
— Не спирай.
Сред лабиринта от тунели тя бе изгубила представа за посока — някои от проходите бяха тесни, някои чисти и модерни, други на повече от век.
На няколко пъти двамата се натъкваха на затворени врати, но Грейди винаги ги отваряше с един и същи ключ. Когато тя му обърна внимание на този факт, ученият отвърна:
— Преди години бях скрил този шперц под една плочка. Бях го откраднал от университетска работилница.
Тази му принадлежност най-вероятно ги бе спасила, така че Дейвис нямаше намерение да го укорява.
В един момент те пропълзяха през прашна вентилационна шахта и изникнаха в мазето на някаква друга университетска постройка. Тук бяха струпани различни строителни материали.
— Това е факултетът по физика. Тук би трябвало да можем да напуснем незабелязани.
— И къде ще отидем?
Грейди колебливо намести раницата си.
— Трябва да измисля какво да кажа на началниците си. — Тя повдигна ръка. — Зная, че нещо се е случило. Това вярвам. Но просто…
— Котън. Котън е ключът.
Тя го погледна неразбиращо.
— Уредете ми разговор на четири очи с него. Записван. Той работи за Бюрото. Той знае кой съм.
— Котън работи за БКТ?
— Доверете ми се.
— Очаква го доживотен затвор без право на замяна. Какво би могъл да му предложиш ти?
— Не вярвам, че той наистина ще излежи присъдата си. Но ако от БКТ решат, че той е станал информатор, това би го изправило пред сериозна заплаха. И той отлично знае това. Ако си послужа с тази заплаха, ако той реши, че бившите му колеги са се насочили срещу него, Котън може и да ни помогне.
— Ако това, което казваш, е истина, ще си спечелим силни политически съюзници. — Тя се замисли. — Ще се опитам да уредя разговор с Котън. Макар че ще си имам проблеми за нещо, за което премълчах.
Грейди я погледна с подозрение.
— Какво имате предвид?
— По-рано те излъгах. След като пуснах отпечатъците ти за анализ, с мен действително се свързаха хора. Те ме изпратиха тук, за да се срещна с теб — заедно с двама руси близнаци от столичния отдел и цял екип, който така и не видях. Те трябваше да те заловят, щом се появиш.
Ученият я наблюдаваше внимателно.
— Но вие не ме предадохте. Защо?
— Не зная. Нещо не се връзваше.
— И какъв е следващият ни ход?
— Ще се разделим. Така ще бъде по-безопасно. В момента така или иначе не съм в състояние да те защитя. И не мога да остана в Ню Йорк.
— А ще ми помогнете ли?
— Да. Да се срещнем отново в Чикаго, при Котън. Ще можеш ли да се върнеш благополучно? Трябват ли ти пари?
— Парите не са проблем.
— Можеш ли да се придвижваш необезпокоявано?
— Съзаклятниците ме научиха как да се укривам от наблюдението на Бюрото. За неговите наблюдателни системи аз съм просто побъркан бездомник.
— Хубаво. Аз имам партньор на име Томас Фауъл. Можеш да му имаш доверие. На няколко пресечки от федералния съд в Чикаго има стар квартал. Между „Харисън“ и „Стейт“. Моят партньор ще те намери.
Грейди я хвана за ръкава.
— Не се доверявайте на каквато и да било електронна комуникация. И не говорете за това на територията на федералните служби.
— Ще бъда предпазлива.
Ученият протегна ръка.
— Оценявам риска, който поемате с мен, агент Дейвис.
Тя стисна десницата му.
— Не зная дали мога да вярвам на собствените си очи, но ако казаното от теб е истина, готова съм да те защитавам с живота си.
Разнеслият се сред мрака женски глас сепна и двама им.
— Ти никога няма да успееш да превърнеш Ричард Котън в информатор, Джон.
Дейвис и Грейди се извърнаха към красива чернокоса жена с пронизващи сини очи, която тъкмо пристъпваше в светлината на една от лампите. Дейвис никога не бе виждала толкова красива жена. Освен това непознатата притежаваше добър вкус, защото якето и панталоните по съвършен начин обгръщаха фигурата ѝ. Тя излъчваше стил. Харизма.
Грейди направи крачка назад, видимо стреснат.
— Алекса? Как ме откри?
— Обикновена дедукция — нещо, в което децата на Морисън не са особено добри. Младият Джон Грейди е бил арестуван за навлизането в подземията на Колумбийския университет. Там охраната се натъкнала на импровизираната му палатка.