— По дяволите, Морисън! — Хедрик прокара ръка през косата си. — Трябва ни Грейди.
— Ситуацията все още не е излязла извън контрол. На Грейди няма да му бъде лесно да убеди някого. А всеки негов опит да го стори ни предоставя възможност да го заловим.
Вратите на кабинета се отвориха отново. Неочакваният посетител беше Алекса, видимо разстроена.
— Греъм, трябва да поговоря с теб. Става дума за изолационния комплекс.
Директорът въздъхна.
— А аз трябва да говоря с теб за задълженията ти като поддържащ персонал. Морисън ми каза, че екипът му не е знаел за тунелите под университета. Твое задължение е било…
— Какво всъщност става в комплекса?
Хедрик се спогледа с Морисън, преди отново да се извърне към нея.
— Това не е твой проблем.
— Напротив. Видях доказателства за непростими мъчения, които трябва да бъдат разследвани незабавно.
Греъм се намръщи.
— Алекса, точно сега си имам работа с две сериозни кризи. Ако тези ти притеснения са свързани с Грейди, това е друго нещо. Намери го. Защото той още е изчезнал.
Тя не помръдна.
— Аз мислех, че предназначението на този комплекс е да изолира опасните умове сред хуманна обстановка до момента, в който тяхното знание вече не застрашава човешката цивилизация.
— Алекса, моментът наистина не е подходящ.
— Това ли е действителната му цел?
Той посочи към вратата.
— Мила, с радост ще говорим за това, само че по-късно. Изолационният комплекс няма да избяга, а в момента си имаме работа с кризисна ситуация. — Подир това той присви очи. — Ти не трябва ли да наблюдаваш търсенето на Грейди?
Морисън се бе вторачил в нея.
— Алекса беше там, Греъм.
— Какво искаш да кажеш с това „там“? Къде е била?
— Това щяха да бъдат по-лошите ми новини. Алекса взе участие в операцията. На открито. Насред Ню Йорк. Не е ли така, Алекса?
Хедрик извъртя креслото си към нея.
— Струва ми се, че съвсем ясно ти наредих да поддържаш операцията. Вече говорихме за това; ти вече не си част от оперативните групи.
Тя отвръщаше на погледа му решително.
— Хубаво направих, че отидох.
— Недвусмислено ти забраних да вземаш участие. За тази операция максималното разрешено технологично ниво бе четвърто. А ти не успяваш да осъзнаеш, мила, че собственото ти тяло е класифицирано като осмо ниво. Ти изобщо не трябва да се излагаш на подобен риск.
Алекса го наблюдаваше мълчаливо.
— Осъзнавам, че съм бил прекалено снизходителен към теб.
— Кога ще може да разговаряме за изолационния комплекс?
Той посочи към вратата.
— Уреди си час при секретарката.
— Греъм…
— Искаш да кажеш директоре!
Тя ги погледна, обърна се и излезе.
Морисън остана загледан в затворилите се врати.
— Тя защо дойде?
— Ами ти? Ти защо не ми каза, че тя е нарушила заповедта ми?
— Научих за това едва постфактум — когато компютрите преглеждаха записите от наблюдателните камери.
— Момент. Тя не ти е казала за излизането си?
— По-лошо. Тя е заловила Джон Грейди — и го е пуснала да си върви.
Греъм Хедрик се облегна в креслото си, за да осмисли чутото току-що.
— Не вярвам.
— Тя е умна. Не мога да го отрека. Прегледала е информацията ни за него, събрала е две и две и е решила да се прояви. Да го залови сама.
— И не е казала на екипа ти за тунелите?
Морисън поклати глава.
— По тази причина е премълчала.
— Ние разчитахме на нея.
— И тя е пуснала Грейди да си върви?
— Определено трябва да видиш записа от видеото. Записано е от охранителна камера в града. Алекса знае за изолационния комплекс…
Глава 20
Отвъд воала
Алекса крачеше сред изчислителния център — тя напредваше уверено, с неизменяща скорост, защото автоматизираните врати се разтваряха пред приближаването ѝ.
Тя рядко слизаше тук, при суперкомпютрите, но се надяваше, че нивото ѝ на достъп ще се окаже достатъчно. До този момент това наистина се оказваше така.
В крайна сметка тя достигна контролния център — помещение, изпълнено с техници, застанали пред холомонитори. Това беше нервният център на обширната квантова изчислителна мрежа на Бюрото. На практика за всичко (включително възниквалите неизправности) отговаряха самите компютри, но човеците неизменно присъстваха във веригата от данни, дори и само като наблюдатели. Вече бе имало прецеденти със злонамерени изкуствени интелекти, така че инженерите на Бюрото бяха разработили система за засичане и отстраняване на възникнало изкуствено съзнание, надминаващо човешкото.
По-голямата част от компютърния персонал се съсредоточаваше над разработването на нови технологии за нуждите на организацията. Програмирането отдавна се бе превърнало в прекалено сложен процес (тъй като повечето програми съдържаха милиарди редове код). По тази причина програмите биваха „отглеждани“ в генетичен процес, където милиони виртуални поколения биваха редувани, докато не се отличеше едно от тях, най-подходящо за разрешаването на заложения проблем. Системите бяха станали прекалено сложни и за най-брилянтния човешки разсъдък.