Появата ѝ не остана незабелязана от служителите. Техниците ѝ кимаха с широки усмивки; някои се извръщаха след нея.
— Добър вечер, Алекса.
— Здравей, Алекса.
Тя също им кимваше в отговор, макар и само привидно учтива: тя бе заета да търси определен човек. Когато го видя през прозрачната диамантена стена, която ограждаше сектора на охранителните системи, тя промени посока и се отправи натам.
Тя отпусна ръка върху диастъклото. Старши системен аналитик Хиро Пинза повдигна очи и се усмихна широко. Пинза беше светлокос азиатец на около четиридесет. Брилянтен компютърен инженер, който работеше в средното равнище на информационната сигурност на Бюрото. Алекса бе работила с него и преди, за вътрешни проекти.
Пинза кимна на колегата, с когото разговаряше, и побърза да я посрещне. Вратите се отвориха при приближаването му.
— Какво те води чак тук, Алекса?
Не ѝ беше приятно да го прави, но ситуацията не си оставяше избор. Тя се постара да си придаде колкото се може по-уязвим вид и с неловка усмивка се приближи към него.
Той видимо се смути от близостта ѝ. На всичкото отгоре тя беше с една глава по-висока към него.
— Хиро, ще можеш ли да ми помогнеш с един проблем?
Хиро не се бе отърсил от смущението си и докато я извеждаше към едни изолирани терминали. Те се намираха в запечатани отсеци, които позволяваха необезпокояваното преглеждане на охранителни данни.
— Наистина не бива да правя това, Алекса.
— Зная, но на кого друг бих могла да се доверя, Хиро?
При тези ѝ думи той я погледна плахо за момент; очевидно все още не смееше да повярва на случващото се.
— Радвам се, че смяташ така. Просто недей да казваш на никого.
— Но нали ще има запис? — Тя погледна към тавана. Наблюдателният прах — камери и микрофони с размерите на прашинки — покриваше всяка повърхност.
Той спря пред една от вратите и обяви гордо:
— Точно по тази причина избрах новото крило. Наблюдателната мрежа все още не е активна тук.
Тя му се усмихна.
— Умен си. — И го побутна с пръст в гърдите.
Пинза се усмихна и докосна вратата. Под допира на одобрен генетичен код преградата се отключи и отмести.
— Този терминал има достъп до наблюдателните системи на изолационния комплекс — посочи техникът и се обърна към нея. — Ако нямаш нищо против, Алекса, ще ми кажеш ли защо трябва да преглеждаш тези записи? И защо е нужна тази потайност?
— Може да са възникнали известни нарушения на процедурите в отношението към затворниците.
Инженерът се навъси.
— Нима?
— Ако е истина, не искам никой да знае, че преглеждам архивите. Затова те моля да проявиш тактичност, Хиро. — Тя го хвана над лакътя. — Мога ли да разчитам на теб?
Той не отговори веднага, но кимването му бе енергично. По кожата му личаха дребни капчици пот.
— Знаеш, че винаги можеш да разчиташ на мен, Алекса. Винаги и за всичко.
Тя отново стисна ръката му и се усмихна.
— Би ли влязъл в системата?
Той се сепна.
— Няма ли да използваш своите име и парола?
— Наистина искам това да остане в тайна, Хиро. — Тя го погледна умоляващо и прехапа устна.
Този трик имаше ефект — Хиро вече се настаняваше в креслото.
— Компютър, това е технически оператор Хиро Панза. Установи връзка със системите на изолационния комплекс.
— Добър вечер, операторе. Имате достъп.
Алекса затвори вратата и я заключи. Двамата останаха изолирани. Специалистът плахо я погледна. За пръв път двамата оставаха сами. Може би във фантазиите му точно такава ситуация се бе разигравала безброй пъти.
Хиро се усмихваше:
— За какво искаш да търся?
— Искам да проверя архивните записи за затворник на име Грейди, Джон.
Панза кимна и се обърна към терминала.
— Покажи записите за субект Грейди, Джон.
— За какъв времеви период, оператор Панза?
— Всичко — прошепна Алекса.
— Пълен запис.
— Разбрано. — Последва пауза. — Административен конструкт Варуна желае да разговаря с вас, операторе.
Лицето на техника пребледня.
Гласът на Варуна изпълни помещението:
— Хиро Панза, бъди така добър да напуснеш кабината и да възобновиш изпълнението на задълженията си.