— Денис Дейвис. Идвам да се срещна с агент Болингс.
— Той ви очаква — кимна младият мъж, почука на вратата на началника си, надникна вътре и отново се обърна. — Заповядайте.
Вътре тя с изненада откри, че има и друг посетител, едър червенолик мъж, настанил се на дивана.
— Затвори вратата, Денис.
Тя го стори, като отново погледна към непознатия.
Началникът ѝ седеше върху ръба на бюрото си.
— Това е Бил Макалън, заместник-министър на вътрешната сигурност.
Това я изненада.
— Приятно ми е да се запознаем, сър.
Мъжът се изправи — той надвишаваше два метра — и протегна едрата си ръка.
— Наричайте ме Бил.
Главният агент взе лаптопа си.
— Ще отида да донеса кафе, Денис. Тъкмо двамата с господин Макалън ще получите възможност да поговорите насаме.
— Да, сър. — С известна тревога Дейвис проследи излизането му.
Когато вратата се затвори след него, мъжът посочи към стол срещу бюрото и седна отново.
— Нека присъствието ми тук не ви смущава.
Денис Дейвис се настани колебливо.
— Запознах се с доклада ви за случилото се в Ню Йорк. Само че той ми се стори непълен.
— В какъв смисъл, сър?
— Той не съдържаше същинските събития.
Тя се взираше в него.
— Разбрах, че сте проучвали нещо, наречено Бюро за контрол над технологиите.
Дейвис мълчеше.
— Предпазливостта ви е разумна. Към тях не бива да се подхожда лекомислено.
— Значи Грейди казва истината? — сепна се тя.
— Не зная какво ви е казвал той в Ню Йорк, но…
— Клонинги. Термоядрена енергия. Безсмъртие. Те задържат за себе си висши технологии.
Макалън кимна мрачно.
— Да. Онзи затвор, за който Грейди ви е разказал… Изолационният комплекс…
— Той каза, че избягал. Показа ми холовидео, прожектирано от миниатюрно устройство. Записът съдържаше послания от тамошните затворници. Очевидно хора, постигнали забележителни открития.
— Господин Грейди спомена ли местоположението на този затвор?
— Не знаеше. Но каза, че устройството притежавало способността да го отведе обратно. Просто то трябва да бъде прегледано от експерт, който да извлече данните.
— Къде се намира той сега, Денис?
Тя се поколеба.
— Разбирам ви. Вие сте притеснена; освен това нямате причина да ми се доверявате. — Той се приведе напред. — Погледнете ме. Аз съм на шестдесет и три, имам три деца, петима внуци и обичам да играя боулинг. Само едно нещо ме интересува, агент Дейвис, и това е да оставя след себе си свят, в който децата и внуците ми да си заслужава да живеят. Ако онези от БКТ укриват технологии, които биха могли да подобрят съществуването на милиарди — и ако използват тези технологии, за да укрепят собствената си власт — от нас се иска да ги спрем, не е ли така? Не сте ли съгласна?
Дейвис се усмихна. Изглеждаше нелепо, но тя наистина усещаше, че може да се довери на едрия и прям мъж насреща си.
— Не зная къде се намира Грейди в момента, но зная къде ще се появи.
— Той ни е нужен. Ако успеем да открием този затвор — да освободим пленените там — това ще заличи огромна злина. Разбрах, че вие искате да разговаряте с Ричард Котън. Защо?
— Защото Грейди каза, че Котън е агент на БКТ. Атентатите всъщност са били метод за прикриване на отвличанията. Поне тук, в Щатите.
Макалън повдигна вежди и се усмихна.
— Виждам, че не сте си губили времето.
— Грейди е убеден, че при срещата с него Котън ще осъзнае, че властите знаят истината. Според него Котън е сключил някаква сделка с БКТ, но с оглед на новите обстоятелства той може да избере да сътрудничи с нас и да разкрие информация за предишните си колеги в замяна на някакво споразумение.
Макалън кимна.
— Ако това действително е така, трябва да преместим Котън. Трябва да осигурим и защита за Грейди. И да се надяваме, че ще можем да научим достатъчно от тях, за да разрушим БКТ.
Тя се навъси.
— Искате да преместите Котън? Къде?
— В свръхохранявания затвор във Флорънс. Повечето от най-опасните терористи се намират там.
— А делото?
— Ще трябва да го отложим — очевидно Ричард Котън не е атентатор.
Тя кимна мрачно. Години работа… Но пък в случая ставаше дума за нещо дори още по-сериозно.
— Но не бива да отлагаме разговора между Котън и Грейди.
— Тук съм съгласен. По пътя двамата ще имат предостатъчно време да поговорят. Погрижете се пресата да не научи за преместването на Котън. Ще го направим през нощта.
— Няма ли преместването му да се окаже рисковано? Покрай наблюдението на БКТ?
Макалън се подсмихна.
Над бюрото на Греъм Хедрик бе изникнала холограма, която показваше разговора на Макалън и Дейвис. Морисън и неколцина от синовете му също наблюдаваха.