Дребният триизмерен Макалън се усмихваше:
— С онова, което сме замислили, дори по време на преместването Ричард Котън ще се намира в много по-голяма безопасност от сега.
Хедрик прогони прожектирания образ и се загледа в празния плот. Без да повдига очи от бюрото си, той каза:
— Морисън, това спречкване с правителството се проточи достатъчно дълго. Сега те търсят изолационния комплекс, оповестяват съществуването ни и се опитват да обърнат Котън срещу нас. А Джон Грейди влошава нещата още повече. Трябва да постигнем напредък над гравитационното усилване. Нямаме време за глупости.
Морисън кимна.
— Някои хора трябва да получат запомнящи се уроци.
Хедрик се загледа в него. Възрастният командос видимо се наслаждаваше на идеята да предаде въпросните уроци на някогашните си работодатели.
— Прав си — кимна директорът и безшумно прочисти гърло. — Използвайте технология до девето ниво включително.
Морисън и синовете му се усмихнаха занесено.
— Нека враговете ни придобият представа за преимуществото на технологиите. Прочисти всички, които стоят на пътя ни, и ми доведи Джон Грейди. Жив. Умът му ни е нужен.
— Ами Котън?
Хедрик се замисли.
— Ако е предоставил някаква информация на правителството, открий каква и го елиминирай. Ако е невинен, арестувай го.
— Останалите?
— Нека послужат за пример. — Директорът помълча няколко мига, очевидно за избор. — Екзотермично разлагане. И се постарай да има свидетели.
Морисън се обърна към потомството си.
— Чухте какво каза директорът.
Те кимнаха и с енергична стъпка се отправиха към изхода. Самият Морисън ги последва с по-спокойно темпо.
На прага военният спря и се обърна.
Хедрик се бе загледал през прозореца към образа на планината Фиджи. Върховете проблясваха в далечината.
— Какво има, Морисън?
— Алекса е изчезнала. Реших, че би искал да знаеш.
Хедрик не отговори веднага. И остана неподвижен. Тогава той сграбчи викторианския часовник и го хвърли към стената — където антиката се пръсна.
— Кога ще се разправиш с нея?
Директорът го изгледа остро, но се натъкна на открито презрение.
— Тя нарушава заповедите ти, а ти умишлено си затваряш очите — продължи Морисън.
— Млъкни! Имаш задача, върви…
— Чувствата ти към нея те заслепяват. Това излага на опасност цялата организация.
— Не са ми изтрябвали…
— Тя тайно е преглеждала записите от килията на Грейди.
Лицето на Хедрик се изопна.
— Какво? Как?
— По някакъв начин е заобиколила ограниченията — още не сме изяснили конкретния метод. Изглежда, тя е използвала чара си не само върху теб.
Хедрик изостави опита си за нов изпепеляващ поглед, защото бе връхлетян от далеч по-тревожни заключения.
— Каква част е видяла?
— Всичко.
Директорът отпусна лице в шепи и рухна обратно в креслото си.
— Господи. — Той остана неподвижен няколко мига, преди да се облегне. — Не исках тя да знае. Светът е грозно място.
— Има и друго.
Греъм Хедрик отвратено затвори очи.
— При преглеждането на записа компютрите са открили, че след първите месеци той започва да се повтаря.
Очите на Хедрик рязко се отвориха.
— Как така се повтаря? Какво искаш да кажеш?
— Някой е ровил из системите на килията. И то не от разстояние.
— Пряка намеса от самия затвор?
Морисън кимна.
— Някои от системите на комплекса са засегнати по същия начин. Възможно е лудите да са придобили контрол над лудницата.
Върху лицето на директора изникна страх.
— Чатопадей…
— Казах ти, че той е мъртъв. При първа възможност ще отворим килията му, за да потвърдим.
Хедрик погледна към заобикалящите го екрани.
— Целият проект се разпада. Ако те се измъкнат…
— Никой от нищо няма да се измъква. А ако междувременно властите все още настояват за война, ще се погрижа да я спечелим.
Греъм Хедрик започваше да се успокоява.
— Винаги мога да разчитам на теб, Морисън.
Военният отново понечи да излезе.
— Ще поставя охрана около кабинета ти. Не приемай никого. Особено нея.
— Какво възнамеряваш да правиш?
— Нещо, което трябваше да направя много отдавна.
Глава 22
Намеса
Специален агент Денис Дейвис здраво стискаше Ричард Луис Котън за ръката. В момента тя го извеждаше от асансьора на паркинга, към подземието на федералната сграда Дирксен. Десетки агенти от ФБР с тежки бронежилетки ограждаха пътя ѝ, стиснали автоматични оръжия. Те непрекъснато се оглеждаха и правеха на ескорта ѝ знак да продължи към изчакващия брониран микробус. Още няколко немаркирани микробуса изграждаха кортежа.