— Колко е хубаво!… Нека се поразходим, Чей; тъкмо ще олекнем малко от ястията, иначе Аккал утре няма да иска да те носи.
— Хем и ще поизтрезнеем — съгласи се Чей с леко хлъцване. — Аз изпих толкова много, че и на Рьолстра баржата би могла да плава в корема ми… ух!
Господарят на Радзин приятелски обви с ръка раменете на своя шурей и сеньор и двамата закрачиха, без да бързат. Лунната светлина хвърляше върху водите сребърна пътека.
— Де да имахме поне малко от тази вода в Пустинята — промълви Роан замечтано.
— Ама тогава нямаше да е пустиня, нали? — възрази разсъдливо Чейнал.
— Винаги ли си толкова умен, когато си пиян?
— А ти винаги ли си толкова глупав, когато се отнася до жени?
— Какво?!
Чейнал не отговори веднага. Излегна се на тревата, просна дългите си крака, подпря се на лакът и отдолу нагоре загледа Роан с присвити очи:
— Тази твоята… Шонед. Чух какво каза Аджит за нея, мръсният му развратник; и видях, че и ти го чу. Лицето ти замръзна като Снежния залив посред зима.
— Никога през живота си не си стигал толкова далече на север.
— Не се опитвай да избягваш въпроса — гласът на Чей бе суров. Внимавай повече какво казват очите ти, Роан. Аз го видях и разбрах, защото те познавам, но ако Рьолстра те хване, планът ти отива по дяволите.
— Какво мислиш ти, че знаеш за плана ми?
Зет му изръмжа:
— Я сядай, че ме заболя вратът. — Роан клекна до него и заскуба трева; Чейнал го изгледа внимателно: — И недей да оголваш пейзажа. Слушай какво ти казвам. Наблюдавах те как правиш мили очички на щерките на Върховния, наблюдавах те и как дебнеш Рьолстра, докато подпише. Пред него се преструваш на кандидат-жених, нали? Чудя се защо ми трябваше толкова време, за да го разгадая — добави скръбно. — По-умен си, отколкото бих помислил.
— Какъв блестящ комплимент за твоя княз — обади се раздразнен младежът.
— Превъзходен комплимент, момко, след като ми трябваше толкова време да се досетя. Знаеш ли, че господарят Нарат ме пита днес следобед дали си годен да управляваш княжество? Не точно с тези думи, но такава бе мисълта му. А сутринта на съвета на атрим господарят Резе открито заяви, че си глупак. За тях няма нужда да се тревожиш, те вярват на представлението ти, ала на твое място бих си отварял добре очите с техни високородия.
Роан се засмя:
— Та как биха могли да ми навредят те?
— Като се омъжат за някого, могъщ почти колкото теб, и направят живота ти черен.
— Единственият, чието могъщество би могло да се сравнява с моето, ще бъде татко им. И не задълго.
— Ти си амбициозен, а, шуренце? Но не си ли помислял, че могат да направят черен живота на Шонед?
— Няма да посмеят.
— Амиии? Тобин сподели с мен, че когато трите с Шонед и Камигуен били на панаира, се сблъскали с Ианте и… и… ох, как се казваше другата хубавица? — а, да: Пандсала. Те се опитали да промушат избраницата ти с нож в гърба. Това при сегашното положение, когато още я смятат за отхвърлена конкурентка; ами когато публично я представиш като своя жена? Как я мислиш ти тая работа?
— Кой казва, че ще се женя за Шонед?
— Стига, Роан, че ще те вземат дяволите! Като не щеш да бъдеш откровен с мен, как мога да ти помогна?
— Ако искаш да ми кажеш, че трябва да се боя за Шонед, не се безпокой. Наблюдават я. Не съм толкова глупав.
— Кой би заподозрял в убийство жена, и то княгиня? Роан, дъщерите на Рьолстра горят от желание да те имат. Не толкова заради чаровната ти личност, колкото за да избягат от Канарата и да добият власт. Щяха да се усукват около теб дори да беше сипаничав, кривоглед или гърбав, но понеже не си, възбуждаш и женските им щения. Отхвърлиш ли ги, ти ще си ги направил на глупачки — и те ще излеят гнева си върху Шонед. Тя е твоето уязвимо място.
— Има и други неженени владетелни князе, богати и могъщи почти колкото мен. Защо точно мен ще преследват?
Чейнал поклати глава:
— Не разбираш. Роан, дължа ти извинение за всичките години, в които смятах, че си кротко и тихо момченце, чело прекалено много. Откакто умря Зеава, не свалям очи от теб. Ти си безмилостен като Андраде и много по-опасен от баща си, лека му пепел. Неговите войски бяха на бойното поле. Твоите са невидими. Идеите ти са твоите войници, кроежите ти са твоите войски, влизащи в бой. Това никой не очаква. За него никой не е подготвен. Ти се преструваш на мухльо с княжеска титла, но у теб има нещо, което никога няма да съумееш да скриеш — не и след като уби онзи дракон. Ти излъчваш власт като никой друг, и това те прави страшна съблазън за жените: особено за онези, които сами имат вкус към властта.
Роан втренчено загледа зет си. Никога по-рано не беше чувал Чей да говори така, и не знаеше как да приеме думите му.