— Нали не смяташ, че Рьолстра има грижата дъщерите му да са заети с нещо полезно? Зеава винаги гледаше времето на Тобин да е запълнено, възлагаше й непрекъснато работа, за да укрепне, да се развие като личност. Тя бе напълно господарка на себе си, преди да стане и моя. Като нея е и Шонед, това личи съвсем ясно: знае коя е и има стойност в собствените си очи. Но принцесите… ти си единствената им възможност да бъдат нещо друго освен „еди-коя си“ от седемнадесет щерки. Целия си живот са се задушавали между стените на татковия палат, чакайки все по-нетърпеливо деня, когато ще си хванат съпруг, с чиято власт могат да играят. И когато такива открият, че си ги мамил…
Роан впи пръсти в две снопчета трева. Пророни:
— Прав си, Чей. Голям глупак съм, когато се отнася до жени.
— Ти си познавал само майка си, Тобин, Мета и още няколко други, и сред тях нито една не е зла или порочна. А онези са, Роан, зло и порочно става всичко, когато не му се позволява да живее. Още няколко години и щях да почна да се страхувам за теб — да се страхувам, че сам се откъсваш от живота. Но ти вече си усетил властта, уловил си я и я държиш здраво. Властта и ти сте едно. Княгините виждат това. И го искат.
— Защо не послушах Шонед — разкая се Роан — тя се опита да ми каже същото.
— Брей! Мислех, че даже не си и говорил с клетото момиче!
— Спомняш ли си как уреждах срещите ви с Тобин? Валвис използваше същите хитрини — научих го.
— Покваряваш невинен юноша? Срамота!
— Я, а мен кой ме поквари пръв?
— Знам още някои такива „хитрини“, както ги нарече, и ще накарам хората си да ги използват, за да пазят Шонед.
— Ти вече си се разпоредил да пазят мен, нали? — досети се Роан.
Чей се усмихна широко — зъбите му се белнаха в мрака — и се изправи:
— Не е нужно — посочи към издигнатата част на брега. Роан се взря между дърветата и след миг различи силуета на висок мъж. Зет му сухо осведоми: — Над теб се редуват да бдят нейните събратя слънцебегачи.
Роан стоеше онемял от гняв. Когато си върна дар-словото, заговори бавно, отточвайки всяка сричка:
— Значи тази лукава, потайна, престъпна, хитра, малка…
— Така, така, давай — разсмя се Чейнал и го потупа по рамото. — Всичко, което казваш, е вярно. И това я прави лика-прилика с теб!
Роан се овладя и на свой ред се усмихна, ала кисело. Тръгна да изкачва брега, като не сваляше очи от сянката край дървото. Клоните се раздвижиха, лунните бразди приеха нови очертания и младежът различи доста по-едра от неговата фигура, която реши, че може да разпознае:
— Мит! — извика той. Сянката рязко помръдна. Роан недоволно изпръхтя: — Хайде, видях те, стига си се крил. По-добре ела и ни обясни.
Слънцебегачът излезе от скривалището си и се поклони официално, преди да се разгъне в цял ръст:
— Прости, господарю. Първожрицата Андраде…
— Ясно ми е — прекъсна го Роан. Ясно му беше, че по нареждане на Шонед младият мъж ще му каже някоя благовидна лъжа, и не искаше да я чува. — Оценявам загрижеността ти, Мит, ала трябва да те помоля за една друга услуга — нещо, за което моята леля очевидно не се е сетила.
— Да, господарю?
— Знаеш какво се приказва за Шонед. Дъщерите на Негова всесветлост Върховния княз надали ще посрещнат с радост това обяснение за нейното присъствие.
— Чух ги на панаира, господарю — отбеляза спокойно Мит.
— Значи така. — Роан разбра, че няма нужда да казва нищо повече, и се усмихна в себе си. Сега Шонед щеше да бъде охранявана не само от неговите хора и от тези на Чейнал, но и от собствените си събратя, и то без да знае. Той бе щастлив, защото едновременно осигуряваше нейната безопасност и й връщаше за това, че беше пуснала телопазители след него. — Благодаря ти, Мит. Сега мисля, че най-добре ще направим, ако се оттеглим за отдих, за да бъдем бодри на утрешните състезания. Надявам се да заложиш върху конете на господаря Чейнал…
Внезапно Мит замахна и повали младежа, който падна на длани и колене във влажната трева. Чейнал изруга остро. Слънцебегачът затича презглава към реката, и господарят на Радзин бе готов също да хукне подире му, но първо трябваше да се погрижи за шурея си:
— Какво по дяволите… — избоботи той, помагайки на Роан да се изправи. — Нищо ти няма, нали?
— Съвсем нищо — отвърна Роан, докато си отупваше дрехите. — Ала за какво беше всичко това?
Отговорът малко се позабави, но скоро се появи в лицето на Мит, който пристъпваше, понесъл на раменете си нечие отпуснато тяло:
— Прости, господарю — още веднъж изрече младият мъж, и стовари бремето си на земята. — Надявам се да не си пострадал.