Междувременно той съобщи на Тобин с много тих глас, но Шонед успя да чуе:
— Беше меридец.
— Нима?! — пребледня тя.
— Опита се да ме свали от седлото. Е, Тобин, остави; нищо ми няма — добави той раздразнително и отмахна ръката й, която понечи да го докосне. — Жалко, че е мъртъв, щеше ми се да поговоря с него.
Шонед видя как братът и сестрата си разменят предупредителен поглед и се застави да се намеси — наложително бе разговорът да бъде отклонен към друга тема. Придаде на гласа си най-острия и превзет възможен тон и заяви:
— Твоя светлост е поел риск, който би могъл да му струва много скъпо.
— О! Господарке Шонед, ти няма ли да ми честитиш победата?
Престорил се, че едва сега я забелязва, Роан я гледаше така благо и лъчезарно, че й идеше да го удуши. Тобин я предпази да стане убийца за втори път, като бързоя:
— Върви да се натопиш в реката, братле, защото си овонил цялото разстояние оттук до зрителските скамейки!
Той се усмихна:
— Сестричко, както винаги ласкаеш самолюбието ми.
— Де и ти да ласкаеше обонянието ми! — не му остана длъжна тя. И понеже видя съпруга си да приближава, извика: — Чей! Вземи Роан, закарай го до брега и го хвърли в реката!
— Нямам време — отвърна Чейнал, спря коня си за миг, наведе се от седлото и като сграбчи шурея си през кръста, го отлепи то земята и го притисна в прегръдките си. Лицето на младежа се изкриви. Всичките му охлузвания и рани го заболяха люто, а и изглеждаше смешно пред Шонед, Пандсала, Ианте! Чейнал за щастие го пусна почти веднага, но продължи със словесни поздрави: — Чудесно язди, да ти се ненадява човек, луда главо! Трябва да вървя да се готвя за последния кръг, но довечера на пира ще ми разкажеш. — Господарят на Радзин се наведе още веднъж, за да целуне съпругата си, после смуши Аккал с пети и се отдалечи. Шонед се обади:
— Да се върнем ли по местата си, за да видим как ще победи господарят Чейнал? — предложи тя.
— За това как аз победих още не си ме поздравила — отвърна Роан. Усмивката му бе сладка, но погледът зъл. — Може би обаче — продължи той отмъстително — си заложила срещу мен и си изгубила, господарке Шонед?
— Ще призная на твоя светлост, че действително сключих един облог, но той още продължава — отговори Шонед, също толкова сладко, и погледна Ианте. — И не бе свързан с надпреварата на пистата, а с друг вид състезание.
Чейнал спечели надбягването в деветия кръг, като изпревари най-близкия си съперник с почти една трета мяра. Сивият жребец на господаря Резе нагълта доста прах, както бе обещано. Поздравленията отшумяха, вълненията стихнаха, зрители и участници напуснаха пистата. Знатните гости на тазгодишната Риала се оттеглиха в шатрите си, за да починат малко преди пира, насрочен за вечерта, простолюдието се върна на панаира, а прислугата — към задълженията си в господарските лагери. Шонед нямаше как да се присъедини към вторите и третите; мястото й беше сред първите, но тя не искаше да го заеме. Можеше да присъства на пиршеството, защото Тобин се показваше с нея навсякъде и беше дала да се разбере ясно, че двете са приятелки; зеленооката обитателка на Светилището обаче чувстваше, че ще й прилошее, ако прекара дори само един миг близо до дъщерите на Негова всесветлост, особено пък в Роановото общество. Така че тя слезе до брега на реката, седна под едно дърво й се опита да не мисли за повелителя на сърцето си. И за онова, което беше извършила заради него днес.
Напразно! Той бе непрекъснато пред очите й: с разрошените златисти коси, ярката риза, сияещите очи и бузите, добили коралов цвят от тройното тържество — на победител, на обкръжен с внимание мъж и на човек, спасил се от смъртта. Как само разпалваше ламтежите на онези две кучки, как се опиваше от съзнанието, че може да си играе с тях и да ги предизвиква, оставайки неуязвим! Как безсъвестно използваше чара на погледа и усмивката си, за да ги увлече и покори! А към нея се обръщаше единствено с намерението да я засегне — в което, призна си тя засрамена, добре успяваше. „Проклет да е!“ — и Шонед обхвана с ръце главата си, притискайки слепоочията с длани.