— О, беше толкова вълнуващо! Господарят Чейнал се представи великолепно, нали? Казаха ми, че винаги побеждава. — Шонед изчака Върховния княз галантно да отстрани от пътя й едно клонче. — Беше ли нейно високородие щастлива да получи рубините?
— Естествено. В природата на красивата жена е да се стреми към неща, които изтъкват още повече красотата й. Поради това се изненадвам, господарке Шонед, да те видя облечена така просто — макар и очарователно — и без никакви накити. На теб ти подобава да бъдеш само в коприна и изумруди, благородна — усмихна се той.
Шонед едва се сдържа да не отговори „Почакай и ще видиш“, но навреме се овладя:
— Не възприемам себе си като красавица, затова и не ламтя за неща, които да изтъкват красотата ми. А и първожрицата Андраде възпитава нас, фарадим, в съвсем различен дух.
— Аз съм уверен, че някой щедър мъж чака само знак от твоя страна, за да те обсипе с даровете, които заслужаваш.
Думите му вселиха у Шонед страшна паника: нима бе прозрял играта, водена от двама им с Роан? Но като плъзна към Рьолстра кос поглед изпод мигли, слънцебегачката се убеди, че той е имал пред вид съвсем друг мъж — и когато осъзна кого точно, едва не се спъна в гладкия пясък.
Овладя се бързо и отвърна:
— Твърде незначителна личност съм, твоя всесветлост. Съвсем малка зестра ще донеса на бъдещия жених.
— Предостатъчна зестра би била само прелестта ти, благородна Шонед, дори ако не беше слънцебегачка. Оценяваш себе си много ниско.
Тя спря, обърна се право с лице към него и без заобикалки попита:
— Твоя всесветлост как би ме оценил?
— Вярвам, че отговорът ти е известен, повелителко.
Този мъж бе опасен. С всяка изтекла секунда Шонед все по-ясно осъзнаваше многообразието от начини, по които се проявяваше това качество на Рьолстра, и я обземаше страх, който парализираше волята и ума й. Хладнокръвието й измени, тя избра най-глупавата линия на съпротива — изрече нервно и припряно:
— Толкова късно е вече…
— Не — възрази спокойно той. — Не е по-късно, отколкото беше преди миг-два, когато някои неща още не бяха казани. — Мъжът уверено сложи на рамото й горещата си длан, очите му много зелени, но с по-блед цвят от нейните първо се впиха в зениците й, а после господарски се плъзнаха по очертанията на лицето и тялото. Шонед усети, че пламва; от петите към темето й плъзнаха тръпки, умът й потъна неизвестно къде; в последните остатъци от съзнанието й пробягаха откъслечни мисли за това, че любовницата на Рьолстра бе най-красивата жена на материка и че на Върховния княз беше достатъчно само да каже, за да получи всяка, която е пожелал, но и те се изгубиха. Слънцебегачката бе замаяна, вцепенена и само чувстваше как една тежка, жарка, неотвратима сила могъщо я притегля, притегля, притегля…
Рьолстра внезапно пусна рамото й.
— Виждам, че те обърквам и тревожа — изрече той. Шонед се олюля. Плътта й там, където бяха лежали пръстите му, рязко охладня след прекъснатия допир. Върховният княз продължаваше да говори учтиво, равно, все едно ставаше дума за времето: — Колкото пъти те наблюдавах през последните дни, ти не погледна към мен дори веднъж. Знам, че съм чужд за теб, но се надявам да ми позволиш да променя това. Да ти стана близък тонът му доверително се сниши, зазвуча ласкав и съблазнителен; слънцебегачката се уплаши, като долови как й въздейства. — Шонед — Рьолстра почти шептеше, почти я галеше с гласа си — аз съм мъж, който има търпение. И власт. Когато решиш, че малкото князче не те задоволява, ще ме завариш да чакам.
— Какво ми предлагаш? — произнесе тя съвсем тихо, само с дъха си. Знаеше много добре, но искаше да го чуе с ушите си.
— Всичко, което би могла да получиш от мен. В замяна ще очаквам от тебе… някои неща… нищо, което самата ти не би ми давала с радост.
— Като например? — попита тя по-високо: гласът й беше укрепнал, съзнанието й се отърсваше, волята й преодоляваше въздействието на близостта му. Рьолстра изглежда не забелязваше, защото тонът му не се промени:
— Намирам те за красива, вълнуваща и желана, слънцебегачко. Вярвам, знаеш какво ще рече една жена да е привлякла вниманието на Върховния княз. Ще те въздигна с почести над всички, двамата с теб ще си даряваме взаимно наслада…
Макар да се ужаси, като разбра най-сетне каква цел преследва Рьолстра, Шонед успя да произнесе решително, силно и ясно:
— Насладата, която ще получавам от тебе, няма да бъде дар: ще ме накараш да я платя, като отнемеш честта ми!
— Дъщеря ми Ианте — отвърна той несмутим — те описа като безкрайно горда, но аз вярвам, че бих могъл да те накарам и да приемеш. — Сякаш да не остави място за съмнение как, Рьолстра се приближи до момичето, протегна този път двете си ръце и нежно, замечтано прокара пръсти по раменете, шията и брадичката му.