„Кога ли ги е пуснала тук, интересно“ — мислеше Роан — „докато заглавиквах стражите? Докато Ианте бягаше?“ Навярно беше така.
Той разтвори шепата си и с пръстите на другата си ръка погали камъчетата. Побутна ги нежно, размеси ги. Прошепна, сякаш имаше кой да го чуе:
— Значи самата ти си бдяла тази нощ над мен? О, любов моя… дано и аз мога винаги да те пазя така добре.
Роан подържа още малко камъчетата върху дланта си. Сетне ги прибра в малкото си ковчеже за скъпоценности. Сложи ги до изумрудите, които бе спечелил на състезанията този ден.
Глава 14
Ефирните облаци в нощното небе не предвещаваха проливния дъжд, който заваля призори и принуди всички да останат в палатките до обяд. Мнозина от високопоставените гости се събудиха още при първите гръмотевици вслушаха се в шума на дъжда, повдигнаха рамене и отново се унесоха в сън. Същото сториха и придворните от всяка свита и прислугата, с изключение на неколцината родени без късмет, които въпреки всичко трябваше да станат, за да стъкнат огньовете и да приготвят закуската.
Слугите на господарката Палайла се оказаха в много по-благоприятно положение от всички останали. На баржата беше сухо и не им се налагаше да опъват навеси над огнището, затова можаха да предложат на подранилата й гостенка щедра закуска, приготвена в удобния камбуз. Всички бяха доста изненадани, като разбраха коя е посетителката, но коментарите им бяха направени шепнешком и си останаха само в кръга на семейството.
— Е, както разбрах, снощи Ианте се е държала като същинска блудница — каза Палайла и мимоходом си отбеляза с какво задоволство бяха посрещнати думите й от страна на Пандсала. — Доколкото мога да преценя, това едва ли е допаднало много на нашия златокос красавец.
— Жалко, че не я видя, като се връщаше — с провиснали кичури и цялата в кал — засмя се Пандсала. — Сега се е затворила в каютата си, не смее да погледне никого в очите и се преструва, че уж била излязла на разходка, простудила се и се чувства неразположена. Никак не й завиждам, като знам какви са церовете на Найдра.
— А и Ленала с нейните искрящи от остроумие приказки! Добре, че дойде да ми кажеш какво става, за да се поразтуша малко тази сутрин. Май съм те подценявала през всичките тези години, Сала. Виждам, че с теб ще се разберем.
— Залогът е твърде голям, а и двете ненавиждаме Ианте — това трябва да обедини усилията ни в обща посока.
— Е, този път тя сама се опропасти. Дори и Рьолстра да не научи за това, нашият благороден княз Роан вече няма да я погледне. Скъпа моя, мисля, че ти постигна целта си.
— Не съвсем — Пандсала разбърка чая си със златна лъжичка, украсена с огромен аметист. — Малко ме притеснява онази слънцебегачка. Досега не й е казал и една добра дума, а и тя като че ли едва го търпи, но Андраде и Тобин много държат на този брак. Князът ми се вижда мек човек и ако те са достатъчно настоятелни, може и да го склонят.
— Не смятам, че Роан е чак такъв глупак — каза замислено Палайла. — А и са си направили сметките без теб. Освен това момичето е фаради — без семейство, което да я подкрепи, едва ли има нещо вярно в приказките на Тобин за знатното й потекло от Сир и Кирст. Слънцебегачката не може да му предложи нищо в сравнение с онова, което ще му донесеш ти.
— Въпреки това ми се иска да я махна от пътя си — Пандсала наля още чай и подаде едната чаша на Палайла. — Може би не трябваше изобщо да напускаш Канарата, след като бебето се очаква толкова скоро. Едва ли е много разумно да родиш преждевременно и на чуждо място, където плановете ни може да се объркат.
— А ти защо мислиш, че толкова настоявах да вземем и онези жени? Трябваха ми няколко часа да убедя баща ти, че се нуждая от помощта и съветите им много повече, отколкото от собствените си прислужници. Жалко, че нито една от тях не е забременяла едновременно с мен.
— Остава ти най-малко месец — Пандсала я погледна изпитателно. — Но като гледам колко си наедряла, струва ми се, че вече си го прекосила.
Палайла потисна раздразнението си от нахалната забележка.
— Богинята да ме пази — не бих могла да го нося и ден повече от необходимото!
— Дори и ако се окаже син? — каза язвително Пандсала. — Между другото, намерих всички билки, които ще ни трябват. Не беше трудно. Наоколо е пълно с търговци — от един взех едно, от друг — друго… Две-три глътки подправено вино веднага ще предизвикат родилните болки. Всичко сме предвидели.
— Само да не родим дъщери и четирите — Палайла замислено се взря в ноктите си и се намръщи. — Трябваше да вземем и другите две, за да сме напълно сигурни.