— Знам много повече, отколкото допускаш. Надявам се дозата да е била огромна, искам слънцебегачката да умре! Но само като си помислиш, Палайла… Няма да издам на баща си твоето предателство — не е ли много благородно от моя страна? След няколко часа ще го дариш с първия син. — Ианте се ухили злокобно. — Независимо дали е от собствената му кръв!
Палайла събра всичките си сили, за да замахне към коварната усмивка на принцесата. Ианте се разсмя, стисна във въздуха острите й нокти и в отговор я погали ласкаво по ръката.
— Продължавай да се питаш откъде знам за билката — предложи тя. — Това ще те разсее малко от болката.
— Ианте… Не ме предавай! Ще направя всичко, което поискаш, само ми кажи какво е то… Не ме погубвай!
— О, сигурна съм, че ще направиш всичко, каквото ти кажа. Нали това беше целта ми. Ще отида да видя какво прави Пандсала. Благодарение на усилията ни, в момента раждат още три жени. Помисли си, Палайла — можеш ли да бъдеш сигурна, че ще заменя дъщеря ти със син? Или може би вместо сина ти ще донеса още една напълно безполезна дъщеря?
Палайла простена от безсилен гняв и отново потъна в болката на жестоките гърчове. Ианте се изсмя подигравателно и напусна каютата, а в коридора поспря за миг да се порадва на стоновете й. Представи си как Шонед се гърчи от същата болка, но не за да роди сина на Роан, а от неистова нужда за дранат. Ако Рьолстра не й бе дал достатъчно, за да причини смъртта й, поне се надяваше, че ще стигне, за да я направи зависима от дрогата. Не би било зле ако слънцебегачката оживее и остане пристрастена към драната. Ианте нямаше да я остави дълго време жива, разбира се, но щеше да се наслади на зависимостта й от дозите, които самата тя щеше да й определя. Не, слънцебегачката беше прекалено горда, за да се остави на милостта й… При всички положения, обаче, Роан никога нямаше да се ожени за нея. Нито за Пандсала…
Принцесата се спусна надолу към една каюта под нивото на водата отвън. Тясна, задушна и без прозорци, каютата се осветяваше от една-единствена свещ, закрепена в ръждясал метален пръстен на стената. В мътната й светлина Ианте огледа изпитателно обитателките на помещението. Три от тях се гърчеха в агонията на неимоверните болки от близкото раждане. Четвъртата беше Пандсала. По лицето й бе изписано напрежението на нетърпеливо очакване и очевидно не можеше да си намери място от нерви. При влизането на Ианте сестра й се надигна от стола.
— Мислех си да ги вържем — Ианте махна към трите родилки върху сламените постелки на голия под.
— Никъде не могат да отидат в това състояние — сопна се Пандсала. — Пък и би било нечовешко, не мислиш ли? Безсмислено е да проявяваме жестокост при това положение.
По-младата принцеса повдигна рамене.
— Тази, русата, вече е родила три момчета. Не откъсвай поглед от нея!
Русокосата жена се привдигна на единия си лакът и в кафявите й очи просветна ненавист.
— Ще трябва да ни избиете всичките! Да не мислите, че нищо не разбирам?
— Но преди това ще ви изтръгнем езиците — усмихна се Ианте. — Можеш ли да пишеш? Май не можеш, а? Пък и едва ли точно сега е моментът да те уча на това. — Тя се обърна към сестра си. — Оставих Палайла на прислужниците й, да се оправят, както знаят. Но след пристигането на Андраде една от двете ни непременно трябва да се качи горе.
— Кой нареди да я извикат? Тя не бива да присъства на раждането!
— Няма, разбира се. Заповядах да я доведат, защото ще бъде идеалният свидетел на онова, което двете с теб ще предложим като истина. Не се тревожи, ще успея да й отвлека вниманието. Сети ли се да донесеш одеялата?
— Ето ги там — Пандсала кимна по посока на три сгънати одеяла от плътно кадифе със златна нишка. — Същите, като това за недоносчето на Палайла. Всичко си предвидила, Ианте.
Русокосата простена и впи пръсти в корема си. Ианте се усмихна доволно:
— О, да! Дори не знаеш още колко неща съм предвидила!
След смъртта на слънцебегача Андраде положи неимоверни усилия да се съвземе и най-после успя. Уривал я намери седнала в едно кресло и побърза да я осведоми за случилото се в палатката на Рьолстра. Тя го изслуша безстрастно, после заповяда да извикат Антун — слънцебегача, който трябваше да бди над Шонед тази нощ. Със същото спокойно изражение на лицето нареди да повикат в палатката й и Камигуен. Докато чакаха момичето, Андраде разпита Уривал за всичко, което Рьолстра бе казал, после замълча, унесена в размисъл.
Камигуен дойде заедно с Оствел и Андраде леко повдигна едната си вежда при вида на изпомачканите им дрехи — очевидно облечени набързо. След това им разказа накратко случилото се през нощта.