Андраде си избра място, от което се виждаше цялото помещение. В залата влизаха един след друг синове, дъщери и съпруги на князете — всички бяха изминали дълъг път от родните си места, за да дойдат във Ваес, а този път понякога биваше изтощителен и дори опасен. Сега те се спираха и оглеждаха смаяно обстановката, после бързо се окопитваха и си спомняха, че трябва да се поклонят пред първожрицата. Тобин и Чей влязоха последни. Вместо пиршеството за атрим те бяха предпочели тържествената вечеря на князете и присъстваха на нея като близки родственици на Андраде и Роан, смятан за един от най-влиятелните князе в страната. Първожрицата им се усмихна приветливо, когато се приближиха да й се поклонят. Всеки друг на мястото на Чей би направил всичко възможно да основе собствено княжество, но той не беше такъв човек, и в това отношение Роан бе случил не само с предан васал, но и с истински приятел.
Скоро останаха свободни само местата за князете и сребристите звуци на три тромпета възвестиха момента на церемонията при представянето. При влизането на всеки владетел тромпетите изсвирваха кратко тържествено приветствие и висшият сановник на Клута оповестяваше, че в скромните предели на Ливадна земя е пристигнал негова светлост княз еди-кой-си от еди-къде-си. Андраде винаги бе приемала тази церемония като ненужно надута, но този път се развълнува — след малко щеше да й бъде представен и Роан като един от могъщите владетели в страната. Колко жалко, че Шонед не се чувстваше добре и нямаше да се яви заедно с него. Това би доставило истинско удоволствие на първожрицата.
Каквито и ветрове да разнасят нейде душата ти, Зеава, можеш да бъдеш спокоен и горд със сина, който си оставил след себе си. Той е достоен за цялата обич и грижите, които сме полагали за него от дете. И ето го сега, Богиньо — царствен потомък на древната драконова кръв! Но… и Шонед е с него!
Нарушението на етикета можеше да се отдаде на много причини — младостта и неопитността на Роан, например, биха били добро обяснение за незнанието му, че един княз трябва да влезе в залата сам. В опиянението на своето щастие би могъл да забрави за това, но по всяка вероятност искаше да представи пред всички своята скъпоценна слънцебегачка. Но Андраде знаеше, че истинската причина е друга — Роан държеше да покаже, че избраницата му ще дели с него не само леглото, но и княжеския ранг, и могъществото на господаря на Пустинята.
Висшият сановник на Клута беше потресен. Звуците на тромпета заглъхнаха и в залата се възцари неловко мълчание, докато горкият човек най-после успя да се посъвземе и си пое дъх толкова дълбоко, че гърдите му без малко да разкъсат връзките на туниката.
— Благородният княз Роан от Пустинята, и… и неговата господарка — княгиня Шонед!
Погледът на Роан просветна от удоволствие при вида на стъписаните князе. Украсените му със сребро черни дрехи представляваха великолепен фон за бялата рокля и смарагдите на Шонед. Двамата пристъпиха за поклон към първожрицата и Андраде едва успя да сподави възклицанието си, когато видя на челата им царствените символи на княжеския ранг. Дължимите на всеки княз аплодисменти избухнаха едва след като Роан поведе господарката на сърцето си към масата на сестра си и нейният съпруг. По лицата на мнозина бе изписана не толкова изненада, колкото тревога. Погледът на първожрицата обхвана залата и потърси в очите на присъстващите признаци на непокорство, но по всичко личеше, че засега князете приемат благосклонно женитбата на Роан за слънцебегачка.
Интересът към церемонията рязко спадна с представянето на Рьолстра, който влезе веднага след Роан. Каменното му лице изразяваше недвусмислено раздразнението на Върховния княз — някакъв си недорасъл княз бе успял да го надхитри и да затъмни собствения му блясък. Лийн, който бе влязъл преди Роан и Шонед и сега седеше до първожрицата, злорадо се изкиска при вида на Рьолстра.