Той спря коня си и я поздрави с кимване:
— Добре дошла, господарко.
Тя също сведе леко глава:
— Благодаря, господарю. — С изненада установи, че гласът й си е какъвто трябва да бъде.
— Мога ли да ти представя съпруга на моята сестра? Господарят Чейнал, владетел на кулата Радзин.
Шонед срещна чифт властни сиви очи, поставени дълбоко в ямките на силно загоряло лице. Удостои го с по-малко официално кимване, произнасяйки приветствието: „Господарю“, като в същото време отчете, че този мъж притежава доста разбойническа хубост. Чейнал я фиксираше с интерес, който почти я притесняваше, но макар едното ъгълче на устата му да бе извито в особена усмивчица, той отговори най-почтително:
— За мен наистина е чест, господарко — и приведе глава пред нея.
Това припомни на Шонед изискванията на учтивостта и тя посочи с красив жест застаналите от двете й страни:
— Мога ли, господарю, да те запозная с моите придружители? Оствел, втори домоуправител на Светилището на Богинята, и слънцебегачката Камигуен. Останалите са също мои приятели.
— Всички вие сте добре дошли в земите ми — рече князът и Шонед замря. Неговите земи, не тези на баща му. Значи групата беше в траур заради стария княз, а тя щеше да се омъжи не за наследник, а за самостоятелен владетел. — Щастливо съвпадение е, че работата ми ме доведе тук точно в този момент, за да те придружа до Цитаделата. Господарката Андраде ще се радва да види, че си пристигнала благополучно.
Шонед се чу да казва:
— С нетърпение чакам да разговарям с нея.
„Дума да няма“ — прочете тя в очите на господаря Чейнал и забеляза, че ъгълчето на устата му се повдига още мъничко нагоре. Ала лицето на младия княз бе съвършено спокойно, когато рече:
— Ще бъдеш ли така добра, господарко, да ми отделиш няколко мига за кратка беседа насаме?
Преди Шонед да може да отговори, Роан пъргаво слезе от коня си и тя в последния момент се сети да му позволи да я свали от седлото. Когато пръстите му се сключиха около кръста й, тя пламна и си пожела слънчевият загар да прикрие червенината, заляла страните й. Ако беше така през няколко ката дрехи, как ли щеше да бъде, когато кожата докоснеше кожа? Шонед закрачи взряна в носовете на ботушките си, като опитваше да се овладее. Едва когато двамата с Роан се поотдалечиха от другите, тя се осмели да го погледне странишком. Очите й бяха на едно равнище с устните му; тя се запита каква ли е неговата усмивка и позволи на погледа си да се спусне надолу към шията, където една жилчица издаваше ускореното сърцебиене. И щом, разбра, че Роан е напрегнат колкото нея, Шонед малко се успокои.
— Изглежда работата ти е била опасна — поде тя, сама учудвайки се на овладения си глас. — Това не е твоя собствена кръв, надявам се?
— Не. Драконова. От моята се проля съвсем малко — той говореше почти отсъстващо, без да сваля поглед, от хълмовете. Шонед реши да не продума повече, освен ако я питат. Двамата изминаха значително разстояние през златисто-белите пясъци, когато Роан спря. Обърна се с лице към нея и заговори припряно:
— Ти знаеш защо си тук, аз също знам. Андраде очаква да се оженим.
— Андраде очаква много неща — вметна Шонед, ала той продължи, сякаш тя не бе проговорила въобще.
— Нещо повече, тя очаква женитбата ни да стане скоро. Това обаче е невъзможно. Не и сега. — Погледна я в очите: неговите бяха много сини, с черни контури на гледците. — Моля те, вярвай ми, когато казвам, че ще се оженя за теб и за никоя друга. Знам го от мига, в който Андраде извика лицето ти сред пламъците. Но има неща, които трябва да сторя, преди да мога да го направя. Някои от тях навярно ще те наранят, за което дълбоко съжалявам, но баща ми почина, аз съм владетелен княз, а онова, което трябва да върши князът, често кара мъжа да съжалява.
Тази необичайна реч лиши Шонед от дар-слово. Тя само гледаше Роан.
— Трябва да покажа на всички какъв княз ще бъда — продължи той. — Ще ти обясня веднага щом намеря време, и се надявам, че си жена, която може да разбере много неща. Ако не си, ще трябва да се научиш — добави безцеремонно. — Не бих вършил тези неща, ако не бяха необходими с оглед на нашия бъдещ живот. Желая да прекарвам дните си в мир, не на ръба на меча. Разбираш ли ме?
Тя все още бе неспособна да говори. Този път по друга причина.