— Роан!!
Той се извърна вбесен, разпознал гласа на Шонед. От колко време го наблюдаваше тя? И как смееше да се намесва в мислите му? Но като съзря ужаса върху лицето й, Роан забрави гнева си. Тя сочеше нагоре, към скалната стена и една малка пещера високо над главите им, със съвсем тесен перваз. Там, въпреки хвърляните от околните зъбери сенки, които пречеха да се види има ли зид, указващ присъствието на драконово люпило, ясно се различаваха две малки фигури: Джани и Мааркен се бяха изкачили на перваза и гледаха надолу в клисурата.
Роан им кресна, както скачаше от седлото, ала из цялата клисура писъци на животни и викове на хора ечаха толкова силно, че нямаше начин да бъде чут. Той се заизкачва тичешком, ботушите му се зариваха дълбоко в ронливите камънаци, Шонед го следваше плътно, а погледът му не се отделяше от перваза на пещерата. Изведнъж Роан възкликна високо: кълбо от светлина прониза сенките, учестеното дишане на Шонед се зачу едновременно с неговото, двете момченца горе нададоха вик на ужас. Той гръмко им заповяда да се скрият, но каменният перваз не беше нито дълъг, нито широк; нямаше и големи скали по него… Ако нещо се случеше с близнаците, Тобин щеше да го убие. Той сам щеше да пожелае това.
Роан се добра до перваза, с огромни усилия. Изкачил се най-сетне горе, завари Джани да се притиска към камъните и да трепери от глава до пети. Момченцето се бе отдалечило досами края на скалната издатина, и ако направеше дори само крачка, щеше да падне долу. Мааркен стоеше застинал на каменния перваз и гледаше един новоизлюпен дракон — малък колкото него и също толкова уплашен. Роан знаеше, че няма да бъде в състояние да изтегли меча си навреме, за да убие животното, а очите на дребосъка вече искряха, гърдите му се издуваха от дълбоко поемане на дъх, устата му зейна и между бляскащите като иглички бели зъби бе готов да изригне огън, който щеше да погуби детето. Тогава иззад гърба му се чу викът на Шонед:
— Мааркен! Слизай! — и в следващия миг тънък, разстлан широко фарадски пламък изкочи от скалите и се изви в пространството между малкия дракон и малкото момче, без да докосва нито единия от двамата. Драконът отстъпи назад. От гърлото му излезе тревожен писък заедно с огнена струя, насочена към небето. Роан най-сетне намери опора на скалния перваз и се изтегли горе; нехаейки, че камъните се ронят и могат да се срутят под тежестта му, той заобиколи пламъка на Шонед и стовари меча си — откъм тъпата част — върху гърба на дракона. Животното нададе вой на страшна болка, запляска с криле и скочи встрани. Бе прекалено уплашено, за да се защитава срещу въоръжения си противник, затова с тромава бързина се отдалечи от пламъците, удари с отчаяно усилие недоразвитите си криле и отлетя.
Огънят изчезна веднага. Роан погледна през рамо и видя Шонед да се изкачва на скалния перваз, вкопчила в камъните и четирите си крайника; цялата й снага се тресеше. Това бе от облекчение за предотвратената гибел. Роан със замах сграбчи Мааркен, притисна го до гърдите си като плячка, и усети, че племенникът му също трепери:
— Не си пострадал, нали? Нали не си обгорен? Мааркен! Мааркен, отговори ми!
Детето все така се разтърсваше от тръпки („Богиньо“ — помисли си Роан — „костиците му сякаш ще се разпаднат“), но обви с ръчички врата на вуйчо си и заеквайки, произнесе:
— Д-д-д-д-добре съм…
С крайчеца на окото си младежът забеляза, че Шонед люлее в прегръдките си ужасения Джани, за да го успокои. Роан притисна Мааркен още по-силно към себе си и каза:
— Почти до смърт ме уплаши! Знаеше ли, че можеше да умреш?
— С-с-с-само ис-с-с-скахме д-д-да вввидим драконите… Ох, не биваше, зная! — подсмръкна Мааркен. — Мама ще ни се сърди.
— И още как.
— Уби ли дракона?
— Не. Отлетя.
— По-добре. Радвам се. — Момченцето се измъкна от прегръдката и избърса очи юмручетата си. — Той беше толкова мъничък още. Не е знаел, че не искаме да му направим лошо.
Роан кимна. Попита:
— Вече можеш ли да си служиш с краката си? — и пусна Мааркен на земята. — Добре, хайде тогава да се махаме оттук, преди братята и сестрите на твоя дракон да са излезли да видят какво става. — Хвърли поглед към Шонед и Джани: — При вас всичко наред ли е?
— Съвсем — отвърна тя, поставяйки малкия на краката му. Джани се вкопчи в китката й с двете си ръце, но сълзите му бяха изсъхнали. — Вероятно тук-там се е по-натъртил, но можеше и по-зле да бъде, нали? Надявам се това да послужи за урок и на двама ви — каза тя, поглеждайки последователно близнаците изпод вежда — друг път да не нарушавате заповедите на своя княз. — Джани и Мааркен извърнаха засрамени лица, а Роан прикри усмивката си.