Като се има пред вид, че трябваше да се посрещат нуждите на почти сто души, пътуването бе добре организирано. Главният управител на княгиня Милар бе останал в Цитаделата да помага при преобзавеждането на частните покои за Негова светлост и Роан благодареше на Богинята, че му е свестено нервното суетене на този самомнителен досадник с остър глас. Младежът бе очаквал, че задълженията ще поеме Уривал, те обаче бяха прехвърлени на Камигуен и Оствел. Тъмнокосата слънцебегачка се оказа невероятно способна и неуморима, а там, където авторитарните й донякъде методи срещаха или предизвикваха съпротива, работата свършваше Оствел с чувството си за хумор и такт. Двамата се грижеха храната да е вкусна и винаги поднасяна навреме, лагерът да е организиран както трябва и всичко да бъде държано под око. Роан си мислеше дали да не убеди Андраде да се раздели с тях. Ако трябваше в бъдеще всеки ден да се разправя с досегашния главен управител в Цитаделата, щеше да се побърка; а и Шонед бе признала, че напълно й липсват уменията, отдавна и в съвършенство овладени от Камигуен. Тя щеше и да се радва, че в своя нов дом ще има до себе си стари приятели.
Изхождайки от тези съображения, следобеда на четвъртия ден от пътуването Роан нареди на Валвис да доведе Оствел, който обикновено яздеше заедно с фарадим. Младият мъж се появи с открита и жизнерадостна усмивка на лицето. Държеше се почтително, но без раболепие и се обръщаше към Негова светлост не като поданик към княз — това би накарало Роан да се чувства неудобно — а като рицар към владетел. Роан оценяваше тази разлика толкова по-високо, колкото повече време минаваше и колкото повече новата му власт го отделяше от околните. Той заговори пръв:
— Исках да ти благодаря, задето поддържаш образцов ред в този пътуващ зверилник.
— Благодаря, господарю, но всъщност не е толкова трудно: не и с моята Ками, която раздава заповеди навсякъде!
— Да. Моля те, поздрави своята повелителка от мое име. Възнамерявате ли да се ожените скоро?
— Е, да се женим… Тя, господарю, произлиза от много добро семейство там от Фирон, както личи и по цвета на лицето, а пък и по очите й…
— Ммм… тези очи, наистина… — промълви Роан. Оствел правилно разбра комплимента и се усмихна.
— Ще призная, господарю, че в мига, в който ги видях… — младият мъж не довърши. Вдигна рамене и изобрази престорено разтреперване: — Не бяхме на повече от петнайсет години! Тъй или иначе, нейните предци не са толкова знатни, колкото тези на Шонед, или поне някои от тях, но стоят доста по-високо от моето семейство. Затова съм казал на Камигуен, че докато не съм в състояние да и предложа главен управител на Светилището за съпруг, нищо няма да й предлагам.
— Уверен съм, че тя не му отдава значение. Ала гордостта ни подтиква да вършим странни неща, нали? — отбеляза Роан с горчива усмивка.
— Напълно вярно — съгласи се с въздишка Оствел. — Сигурно скоро ще отстъпя. Ками е убедителна, и то как — всяка нощ бивам убеждаван.
Роан примигна при тази небрежна забележка, хвърляща светлина върху интимния живот на двамата. Вярно — припомни си той, за да се окопити — Тобин и Чей не криеха колко често изразяват в постелята любовта си един към друг, но те бяха женени, а не просто сгодени…
Оствел продължаваше:
— Аз, господарю, не съм обучаван за фаради, но пък това ме прави по-щастлив, задето Камигуен ме избра. Когато се стигне до тоя род неща, слънцебегачите знаят кое какво е.
— И аз така съм чувал — отвърна Роан с глух глас.
— Тя може да е имала какво ли не с десетина други, но само към мен изпитва любов — изтъкна Оствел със сдържана гордост. — Всяка нощ я намирам да ме чака и не като плахо и боязливо момиченце, ха-ха-ха! Ето защо е толкова убедителна, кълна се в демоните!
Роан не удържа и също се изхили:
— Мога да си представя!
— Това е то женската хубост, господарю! Затрудненията, в които вкарва човека, са от най-изтънчените!
— Между всички затруднения, които ми предстоят във Ваес, очаквам жените да създадат най-интересните — призна Роан — макар че трудно бих ги нарекъл изтънчени.