Споменът за „онази нощ“ и отблясъкът на огъня от мангала по златните колелца на пръстените я върна към откритието, което двамата с Роан бяха направили в драконовата пещера. Ако той не грешеше, животът сред пясъците щеше нечувано да се промени. Разполагайки с безгранично богатство, повелителят на Пустинята щеше да бъде в състояние да купува каквото пожелае за себе си и за поданиците си, да придобива цели княжества с все князете… или принцесите, добави тя с гримаса. Всеки си имаше цена.
„Не и аз“ — опита се да убеди сама себе си Шонед. Постара се да си внуши, че нищо, никой, никаква съблазън не би могла да я склони да престъпи дълга си към братството на фарадимите и да изневери на знанията, които Светилището й беше дало, както бе сторил поквареният от Рьолстра слънцебегач. Но внезапно пред погледа й изникна живото опровержение на нейната клетва: Роан крачеше към шатрата й, размахал широко ръце, както му беше навик. Горещ пурпур заля страните на Шонед и за да го прикрие, тя извърна лице към огъня. От ума й изчезнаха всички мисли освен една, която я уплаши: „За него бих направила всичко!“ Той никога нямаше да го поиска от нея, разбира се — поне така й се щеше да вярва — и все пак с горчива болка в душата зеленооката слънцебегачка осъзна, че би предала, без значение кого, заради Роан.
— Шонед?
Стъпките му издаваха шепнещ звук в мократа трева. Тя протегна отново ръцете си към мангала и се престори, че е погълната от изучаване на пръстените си, докато Роан присядаше редом с нея.
— Много късно е, а ти още не си си легнала. Въпреки че си уморена, сигурен съм — дълго яздихме, пък и Камигуен навярно не е пропуснала да възложи задачи и на теб…
— Не ми се спи.
— И на мен. Рьолстра пристига утре. Тревожен съм.
— Не се съмнявам, че знаеш какво ще направиш. — Той бе протегнал ръцете си към топлия огън близо до нейните, и тя неволно ги загледа: изящни стави, тънки и здрави кости, кожа със слънчев загар.
— Общо-взето да, знам. Но всичките ми планове могат да рухнат, когато го срещна лице в лице. Княз срещу княз… Ами ако излезе, че съм му ясен открай докрай?
— Дори и близките ти не биха могли да кажат, че си им ясен. Как чужд човек може да прозре в теб?
— Заблуждавам семейството си аз от години — отвърна Роан. Тя разбра, че не е доловил намека й. Не каза нищо и той напрегнато продължи: — Шонед, а ако не успея? Трябва да издействам на всяка цена договорите, само върху тях мога да положа основите на съвместния ни живот… — Тя чувстваше върху бузата си изпитателния му, почти умоляващ поглед, но не извърна глава.
— Ако това е, което истински желаеш, ще намериш начин да го осъществиш — произнесе най-сетне. Думите прозвучаха дори на нея самата толкова скудоумно, че се намрази. Богиньо, как можеше да се държи така?
— Шонед, моля те, погледни ме — прошепна той.
Тя изпълни молбата му неохотно. Лицето му беше в ореол от злато и Огън, в очите му се отразяваха пламъците.
— Нужно ми е и ти да знаеш това — продължи той шепнешком. — По-рано се подготвях за този жалък театър с убеждението, че така ще обезпеча земите, които баща ми ми остави. Но сега мисълта ми е и за теб. Ти си личната ми причина да предприема тези действия: причина точно толкова важна, колкото и владетелските ми интереси.
Шонед се поколеба, после се реши:
— Бе трудно и досега, и ще става по-лошо и за двама ни, преди да започнем да виждаме полза от всичките си усилия… Роан, онова, което ми каза по време на Големия лов, там, в пещерата… Държа да знаеш, че мога да се преструвам на нещо, което не съм, но не съм в състояние да променя миналото — а и да бях, не бих го променила. Трябва да имаш доверие в мен.
Той спря безмълвно погледа си в нейния и го задържа толкова дълго, че разтрепера цялата й душа. Най-сетне произнесе:
— Кажи ми само едно.
— Да? — дъхът й пресекваше от напрежение, бе настръхнала.
— Кажи ми, че ме обичаш.
Шонед извърна лице, за да се освободи от погледа, пред който губеше и дар-слово, и воля, и съзнание.
— Обичаш ме. Знам го. Имам нужда обаче да го чуя от теб, Шонед; и това би трябвало да ти каже всичко, което ти е потребно да знаеш за мен, любима. Следващите дни може би ще ни струват повече, отколкото сме готови да платим, но трябва да съм уверен, че краят си заслужава изпитанията. Когато всичко тук свърши, ще можем да се приберем у дома и да се обичаме в мир и благодат. Това още не е началото на живота ни заедно; началото на живота ни, на любовта ни ще трябва да почака, докато се завърнем в нашата страна. Но тогава, Шонед — когато най-сетне се сложи край на войните, веднъж завинаги — ти и аз…