— Да не си посмяла! — извика Шонед, с весело престорена ярост. — Хич не си мисли, че и аз няма да издам всичко, което знам за теб!… Не, не се тревожи, Ками. Смятам да похарча и последното си петаче. Никога по-рано не съм била на риалски панаир. Дали е вярно, че тук може да се намери всичко, както разказват, тв… Тобин? — поправи се тя усмихната.
— И повече дори — увери я бъдещата и зълва.
Четиримата се наредиха на опашката за моста, по който се отиваше на самото тържище. Точно над моста, нагоре по реката, до пристана се полюляваше леко баржата на Върховния княз. Виолетовите платна бяха навити и плътно пристегнати към мачтите. Тобин извърна очи, твърдо решена да не позволи никаква мисъл за политика да помрачи този първи ден от Риалата.
— Щом ще пазаруваш, Шонед — каза тя на глас — моля те, оглеждай се за неща, които биха харесали на синовете ми. В пристанището на Радзин се стичат всякакви стоки, но ми се ще да намеря за момчетата нещо наистина необикновено.
Мит бе готов да проправи с рамене през тълпата път на трите си господарки, но Тобин му обясни, че днес съсловните привилегии не важат. Предимство имат онези, които са се наредили по-рано, всички са обявени за равни на опашката, за да се избягнат глупави спорове за знатност и значимост. Стигаше, че на официалните събирания се губеше много време в такива безсмислени препирни Поне веселият и непринуден празник на панаира трябваше да бъде освободен от тях. Докато прекосяваха моста, Камигуен бе вперила поглед право напред, с мрачно застинало лице. Тобин забеляза и се усмихна съчувствено.
— Само да видиш вода и ти прилошава, нали?
— Даже да гледам вълните да се разбиват в крайбрежните скали ми е достатъчно.
— И с теб ли е така, Шонед?
Мит се изкиска:
— Никога няма да я накараш да го признае.
— Не, с мен не е толкова зле — отвърна зеленооката слънцебегачка. — Бащиното ми владение се казва Речното пасбище. Прекарала съм там немалко зими, тъй че съм имала възможност да посвикна с водата. Впрочем край вода съм живяла целия си живот — тя загатваше за разположението на Светилището, което се намираше на върха на висок, скалист морски нос в княжество Осетия. Но Тобин не обърна внимание, защото бе впечатлена от споменаването на Речното пасбище. Веждите и се извиха учудено: Речното пасбище беше наследствено владение за потомците на Сир, й това означаваше, че Шонед е от по-висок произход, отколкото бе предполагала бъдещата й зълва. За нея самата тази подробност нямаше значение. Що се касае до васалите на брат й обаче, една годеница от знатно коляно щеше да ги очарова повече от пришълка без зестра. Тобин си напомни да спомене произхода на момичето където трябва. Почуди се защо Роан и Андраде бяха пропуснали да го направят досега.
Мит бе истинска находка в ролята на товарен кон. На панаира изобилстваха стоки от целия материк в такова пъстро разнообразие, че на човек му се замайваше главата. Тобин купуваше като невидяла, а и Камигуен не си поплюваше: двете грабеха игли, конци за везмо, свещи, грънчарски изделия, резбовани ковчежета, фиронски кристал, рисувани кутийки с различни смеси за чай; монетите звънливо се сипеха от кесиите им в шепите на търговците, придобивките, увивани с шеметна бързина, се трупаха у Мит. Той най-напред ги складираше из дрехите си, но много скоро не му останаха ни джобове, ни гънки. Тогава си набави торба с връвчици, която се напълни почти веднага и Мит купи втора. Не бе за чудене, че всеки път, когато Тобин заръчаше на продавача да отнесе покупката в шатрата на княз Роан, очите на момъка признателно грейваха.
Шонед попипваше предлаганите стоки, но не купуваше нищо. Към обяд тя нагости компанията с вкусен, хляб, замесен с билки, със сирене и плодове. Имаше и по бутилка боровинково вино за всекиго. Седяха в една от беседките с увивни растения, които красяха старателно култивирания речен бряг, ядяха и се смееха, слушайки как Мит философства дали дървените греди или цъфтящите лози крепят старинния свод над главите им.
Шонед отпуши виното с думите:
— Правят го в онзи край на Сир, откъдето съм родом. От момиченце не съм го вкусвала. — Тя си отпи с наслада, за миг затвори очи, преглътна и се усмихна радостно: — Великолепно е!
— Хайде отвори бързо и моето тогава — примоли се Мит. — Гърлото ми май е на мнение, че сме пак в Пустинята.
След обеда и четиримата се отдадоха на почивка. От реката подухваше разхлаждащ нежен ветрец, наситен с благоуханието на алените и сини цветове над главите им. Край беседката им минаваха други гости на панаира и поздравяваха с почит, а Тобин любезно им отговаряше, като в същото време не преставаше да осведомява Шонед за имената и живота им. Момичето трябваше да научи с какви хора ще има работа като съпруга на владетел. Всъщност не присъстваха много атрим, само най-важните, ползващите се с най-голямо благоволение от страна на сеньора и младите и неженени като господаря Елтанин от Тиглат в Пустинята. Тобин запита Шонед защо брат й Дави го няма.