— Ранави се опита да открадне момичето за мен, като подарък — продължи Кафи. — Според тяхната традиция, ако успееш да откраднеш момиче от свой съперник — като я отнесеш у дома си — можеш да я задържиш. Не беше навършил още седемнадесет години, когато се опита да открадне собствената си сестра от мъжа, който я бе спечелил на празника. И загина.
И довърши тихо, без капка горчивина или чувство:
— Ето защо, както забелязахте, ми е трудно да оценя добрите качества на ашунтаите.
Гамина го погледна със съчувствие, но не каза нищо.
Чакаха реда си да се придвижат към входа на амфитеатъра. Никой не бе проговорил след разказа на Кафи и Локлир реши, че е време да се смени темата и попита:
— Милорд Кафи, а къде са делегатите на Свободните градове?
— Няма ги, милорд — отвърна Кафи. — Те няма да изпратят свои представители. Тези хора, макар някога да се водеха имперска Босания, все още нямат официални отношения с империята.
— Старата неприязън умира трудно — подхвърли Джеймс.
— Не разбирам — каза Ерланд. — Между Квег и империята съвсем наскоро имаше три войни, дори аз ги помня, а между Кралството и Кеш имаше няколко погранични стълкновения. Защо за Свободните градове да е по-различно?
Придвижиха се малко по-напред и Кафи каза:
— Жителите на така наречените от вас Свободни градове някога бяха наши лоялни поданици. Когато преди няколко столетия избухнало първото въстание на Конфедерацията, Кеш оголил гарнизоните северно от Джал-Пур, оставяйки колонистите да се пазят сами. Квег, от друга страна, успял да вдигне успешно въстание и да се отцепи десет години преди това. Така че Квег е държава, създадена от успешна революция. Вашето Кралство винаги е било чуждо на Империята, но Свободните градове са народ, предаден от собствените си владетели. Били са селяни и кръчмари, оставени да се пазят сами.
Ерланд се замисли над думите му и погледна към горната галерия, която бързо се запълваше от прииждащите владетели, управители на провинции и военачалници. Някогашна Босания, част от която сега бе херцогството на Крудий, завладяно от прапрадядото на самия Ерланд, беше сурова земя, обитавана от таласъми, троли и Братството на Тъмната пътека. Без своя войска, която да брани страната, борбата за оцеляване беше била жестока. Не беше трудно да се разбере защо народът на Свободните градове все още изпитва неприязън към империята.
После чу, че огласиха името му, и Кафи го подкани:
— Ваше височество, време е.
Свитата на принца закрачи през амфитеатъра. Трябваха им цели пет минути, докато го прекосят, но най-сетне под изпепеляващото кешийско слънце принцът на Островното кралство беше представен пред императрицата на Велики Кеш. И чак сега Ерланд осъзна с пълна сила онова, което бе станало факт след изчезването на Боррик. Той, а не брат му стоеше сега пред най-могъщата владетелка на този свят и той един ден сигурно щеше да види в лицето на нейния наследник или наследница своя смъртен враг, защото той, а не Боррик някой ден щеше да стане крал. И за пръв път Ерланд се уплаши не на шега.
Всичко мина като в мъгла. Ерланд едва си спомняше как го изведоха пред официалния съвет и почти не помнеше как изрече словото си, което бе принуден преди това да наизусти. След като никой не му направи забележка и никой не се засмя, младежът реши, че го е произнесъл добре, а какво казаха делегациите след него изобщо не помнеше. Сега седеше на най-ниската каменна скамейка на амфитеатъра, заделена за чуждестранните пратеници, дошли да изразят пожеланията си за здраве и благоденствие на императрицата по случай нейния седемдесет и пети рожден ден.
— Кафи, а защо празникът е толкова много след Банапис? — попита Ерланд.
— За разлика от народа ви — отвърна Кафи, — ние не приемаме Празника на средилетието за свой рожден ден. Тук всеки, стига да го знае, чества самия ден, в които се е родил. Ето защо, след като Тази, която е Кеш е пратена от боговете на този свят на петнадесетия ден на Дзанин, то рожденият й ден се празнува на тази дата. Това ще бъде и последният ден на празненството.
— Странно — каза Ерланд. — Да празнуваш рождения си ден на датата на раждането си. Че то тогава всеки ден трябва да има по няколко празника. Аз бих се чувствал ощетен, ако ми липсваше голямото празненство на Банапис.
— Различни обичаи — сви рамене Локлир.
Някакъв слуга от истинската кръв застана пред принца, поклони се и му подаде свитък, стегнат със златна лентичка. Кафи, като негов официален водач и служител от протокола, взе свитъка, погледна восъчния пречат и каза: