— Лично е.
— Моля? — попита Ерланд.
— Носи печата на принцеса Шарана.
Подаде го на Ерланд, а той дръпна лентичката и счупи печата. Зачете бавно безупречно изписаните ситни букви, тъй като високият стил на имперския кешийски не му се удаваше особено. Докато принцът четеше, Гамина почна да се смее.
Джеймс я изгледа притеснено — помисли си, че жена му неволно е разкрила способността си да чете хорските мисли, но тя каза:
— Виж го само Ерланд! Честна дума, изчервява се.
Ерланд се усмихна и напъха свитъка под колана си.
— А-а… от слънцето е. — Но не можа да прикрие смутената си усмивка.
— Какво пише? — подкачи го Локлир.
— Покана — отвърна Ерланд.
— За какво? — повдигна вежди Локлир. — Нали тази вечер сме на официалното пиршество с императрицата.
— Поканата е за… след вечеря — отвърна Ерланд и се ухили глупаво.
Джеймс и Локлир се спогледаха, кимнаха си разбиращо и Локлир попита:
— Кафи, така ли истинската кръв си… уговарят нещата? Като се… канят един друг, искам да кажа.
Кафи сви рамене.
— Не е новост, въпреки че принцесата, като особа от знатно потекло, може да си позволи да… поразтегли границите на благоприличието, ако ме разбирате.
— А принцеса Соджиана? — подпита заинтригувано Локлир.
Джеймс се ухили.
— Тъкмо се чудех кога най-сетне ще почнеш да се усукваш около оная.
Гамина присви очи.
— Оная…
— Образно казано, скъпа. Локи е прочут в двора със старанието си да… хм, да опознава всяка красива жена, която се мерне пред очите му.
— Ако пратите писмена покана за среща на принцесата, бъдете готов да сте просто един от многото — каза Кафи. — Освен това се говори, че напоследък тя… си прекарва времето с лорд Рави, така че очаквам да ви отговорят с… учтив отказ.
Локлир и се опита да си намери по-удобно положение върху каменната седалка, която изведнъж му се стори груба и ръбеста въпреки възглавничката.
— Е, просто ще трябва да намеря някакъв начин да поостана насаме с нея. Само две думички да й кажа…
Кафи само отново тихо промърмори: „Ма’лиш“.
Джеймс погледна Ерланд, който се беше унесъл в собствените си блянове, и безмълвно каза на Гамина: „Кафи премълча нещо за принцеса Соджиана. Можеш ли да кажеш какво е?“
„Не — отвърна тя. — Но имам впечатление от споменаването на името й.“
„Какво по-точно?“
„За изключителна опасност.“
Глава 14
Сделка
Боррик потърка челюстта си и изръмжа:
— Няма ли хората най-после да престанат да ми налагат мненията си с бой?
— Това беше, защото ме накара аз да плащам — поясни Гуда. — Не мога да тръгна да търся Сабер, след като половината имперска армия е по петите ми. А дори и да го намеря, съмнявам се, че ще ми плати. И за това си виновен ти, Шантав.
Боррик не можеше да не се съгласи, въпреки че както бе седнал на гнилата слама в някакъв изоставен яхър насред съвсем чужда държава, чието население като че ли целокупно си беше наумило на всяка цена да го убие, имаше чувството, че заслужава поне малко съчувствие.
— Виж какво, Гуда, обещавам ти, че ще те възмездя.
— О, нима? И как смяташ да го направиш, би ли ми обяснил? Да не би да се каниш да пратиш учтиво писмо до щаба на Абер Букар, командващия армиите, и да му кажеш: „Моля ви, уважаеми, престанете да се сърдите на моя приятел и го оставете на мира. Той не знаеше, че трябва да бъда убит веднага след залавянето ми.“ Страхотно!
Боррик се изправи и пак опипа челюстта си, за да се увери, че още е цяла, и огледа конюшнята. Селската къща до нея беше опожарена, било от разбойници или от стражи по някакви си техни имперски причини, но тя им бе предложила приют. Като при всяка добра конница, в дисагите на откраднатите от войниците имаше достатъчно овес и Боррик отиде да нахрани коня си. Сули седеше окаян в ъгъла, а Накор вече бе разседлал коня си, разтриваше го с най-чистата стиска слама, която бе успял да намери, и си тананикаше безгрижно. Широката усмивка не слизаше от физиономията му нито за миг.
— Шантав, двамата с тебе слагаме точка — заяви Гуда. — Аз лично смятам да се върна някак във Фарафра и оттам да взема кораб за Малък Кеш. Работите там не са чак толкоз имперски, нали ме разбираш. Може и да преживея някак.
— Гуда, почакай — рече Боррик.
— Какво?
Боррик му кимна да се отдалечат малко от другите двама и тихо каза:
— Съжалявам, че те въвлякох във всичко това, но имам нужда от тебе.
— Имаш нужда от мен ли, Шантав? И за какво съм ти притрябвал? За да не пукнеш сам? Много благодаря, но предпочитам да издъхна в ръцете на някое курве, и по възможност не много скоро.