Как и откъде Накор бе измъкнал този чуждоземен костюм, Боррик си нямаше представа, но като всяко нещо, което исаланецът пипнеше, резултатът бе поразителен. Дребосъкът беше успял да получи поне двойна цена за конете от това, което Боррик мислеше, че струват, и при това бе успял да намери за принца истинска рапира в това скромно градче, след като Боррик не бе успял в един от най-големите градове на Кеш. И напук на всички разумни очаквания, бе намерил точно това, което беше нужно, за да промени външността на Боррик до неузнаваемост.
Сули се беше преоблякъл като момче от Бени-Шерин, голямо пустинно племе от Джал-Пур, с къса сабя на хълбока. Беше с халат и було, под което се показваха само очите му и стига да не забравяше да ходи по-изправен, можеше да мине за нисичък мъж. Момчето се бе възпротивило да захвърли старите си дрипи, докато Гуда не го заплаши, че ще му ги среже с меча. Наемникът беше изгубил всякакво търпение след задържането им и Боррик никак не беше сигурен, че думите му са само шега.
Самият Гуда си беше продал бронята и си беше купил по-фино и леко снаряжение — кожена ризница. Беше захвърлил стария си очукан шлем и го бе заменил с нещо подобно на онова, което носеха на главите си воините-псета — метално гърне с остър шип отгоре, с периферия от черна кожа и метална мрежа до раменете. Забралото можеше да се спуска пред лицето, откривайки само очите му, и в момента Гуда го носеше точно така.
Накор беше успял по някакъв начин да се отърве от захабената си жълта роба и сега носеше друга, не по-малко дрипава, но с цвят на презряла праскова. И изглеждаше не по-малко глупаво според Боррик. Но исаланецът смяташе, че смяната на облеклото му е предостатъчна, и при тази негова изобретателност Боррик не изпитваше желание да спори.
Накор им беше осигурил превоза на една баржа, тръгваща за Кеш. Щяха да са четирима сред стотина пътници.
Както можеше да се очаква, стражи имаше навсякъде. Стараеха се да не се натрапват, но бяха твърде много и твърде подозрително се вглеждаха във всеки, за да са тук случайно.
Боррик и Сули вървяха на няколко крачки пред Накор и Гуда. Завиха на ъгъла и се насочиха към една кръчма. Баржата щеше да потегли след два часа и трябваше да минат за пътници, принудени да убият времето си в компанията на непознати.
Подминаха една отворена врата и Сули забави крачка и изсъска:
— Господарю, този глас ми е познат!
Боррик забута момчето към следващия вход и махна мълчаливо на Накор и Гуда да ги подминат.
— Какво искаш да кажеш?
Сули посочи през рамо към открехнатата врата.
— Чух само няколко думи, но гласът ми е познат.
— Кой е?
— Не знам. Ще се върна и може би ще си спомня. — Момчето закрачи обратно, мина покрай вратата, спря се за миг, след което зави на ъгъла и надникна, сякаш очакваше да види нещо. Направи се, че чака някого, след което бързо се върна при Боррик и рече: — Този глас го чух в къщата на губернатора онази нощ, когато подслушах за заговора да ви убият.
Боррик се поколеба. Ако се върнеха да надникнат през прага можеха да привлекат нежелано внимание, но много искаше да разбере кой е надушил дирите му.
— Изчакай тук и виж кой ще излезе — каза Боррик. — После идваш в кръчмата да ни кажеш.
Боррик остави момчето на улицата и отиде при Гуда и Накор, които го чакаха и вече си пийваха ейл. Седна и им каза:
— Изглежда, че някой, който ме познава, е в града.