Скоро след това дойде и Сули и седна до него.
— Беше мъжът с черния плащ. Все още е с него, господарю. Гласът беше неговият — прошепна момчето.
— Ти видя ли го добре?
— Достатъчно, за да го позная — отвърна момчето.
— Добре — прошепна Боррик. — Ако го видиш пак, кажи ни.
— Има и още нещо, господарю.
— Какво?
— Видях го достатъчно добре, за да съм сигурен, че е от истинската кръв.
Боррик кимна.
— Не е изненадващо.
— Но и това не е всичко. По едно време придърпа плаща пред гърдите си и когато се отмести, видях, че около шията му блесна злато.
— Какво означава това? — попита Боррик.
— Означава, безмозъчен идиот такъв, че онзи с истинската кръв не е просто истинска кръв, но освен това е член на императорския дом на Кеш! — ядосано изсъска Гуда. — Само те имат право да носят златен нагръдник. Може да е някой далечен братовчед на императрицата, но тя все пак му праща подарък за рождения му ден! Богове, в каква ли каша си ни забъркал?
Кръчмарката дойде и Боррик поръча две халби ейл. Когато жената ги остави, се обърна към Гуда и въздъхна:
— Кашата наистина е страшна, приятелю. Казах ти, че е политика.
След като кръчмарката донесе халбите и ги остави, Гуда отвърна:
— Скъпата ми покойна майчица добре ми казваше да се захвана с някой почтен занаят, с мародерство например. Защо ли не я послушах? Стани убиец, като чичо си Густав, така ми викаше. Ама кой да я слуша? Чирак на някой некромант стани…
Боррик се усмихна криво на черния му хумор и усети, че предъвква неизбежните изводи. Кой се опитваше да убие него и Ерланд? И защо? Ясно беше, че заговорът произлиза от най-високите равнища на властта, но чак до императорската фамилия? Въздъхна, отпи от горчивия ейл и зачака сигнала за тръгването.
Сигналът за качване на борда изкънтя на пристанището и Боррик, спътниците му и още няколко души в гостилницата се надигнаха, събраха си вързопите и торбите и излязоха. Отряд имперски стражи бе строен край рампата за качване — оглеждаха един по един всеки пътник. Всички бяха с метални шлемове и с боядисани с черен емайл метални нагръдници. Командирът им носеше на шлема си червена конска опашка, още една падаше на гърба му. Боррик промълви:
— Сега спокойно, и се дръжте все едно, че нищо не криете.
Бутна леко момчето да го подсети, че трябва да върви само, след което махна с ръка на Гуда и Накор да тръгват. Самият той изостана да види какво ще стане.
От време на време стражите поглеждаха някакъв пергамент, който сигурно съдържаше подробно описание на тримата. Сули го пуснаха да се качи на борда, без да му обръщат много внимание. Гуда го спряха и го попитаха нещо. Отговорът му, изглежда, ги задоволи, защото му махнаха да се качва.
А после сърцето на Боррик изстина, като видя как Накор се обърна и заговори на един от стражите, сочейки към него в тълпата. Стражът му отвърна нещо и кимна, след което заговори на войника до себе си. Боррик усети, че устата му пресъхва, когато трима от стражите тръгнаха право към него. За миг Боррик замръзна, после тръгна към рампата все едно, че всичко е наред.
Единият от стражите сложи ръка на рамото му и каза:
— Я почакай малко, бендрифи.
Боррик положи голямо усилие да се направи на много ядосан и раздразнен. Погледна застаналия на рампата офицер, който ги наблюдаваше с интерес, и изръмжа колкото може по-грубо:
— Какво искаш?
— Чухме че си се сбил по пътя от Катара. Охранниците на кервана може и да не са ти набили ума в главата, но да знаеш, че на баржата ще има шестима легионери. Само да ни създадеш някоя неприятност, ще те изхвърлим в реката като куче.
Боррик го погледна кръвнишки, изръмжа и изрече една от фразите, на които го беше научил Сули. Дръпна се да се освободи от хватката на легионера, но след като тримата стражи посегнаха към мечовете си, вдигна ръка с длан навън да им покаже, че ще се държи кротко.
Обърна им гръб и се постара да изглежда като обидчив грубоват планинец. Надяваше се, че коленете му не изглеждат отстрани толкова омекнали, колкото ги чувстваше. Качи се на борда почти последен и седна от другата страна на тримата си спътници. Шестимата стражи се качиха последни и останаха на група при кърмата. Боррик се закле наум, че само да стигнат Кеш, с най-голяма радост ще удуши дребния исаланец.
След ден и половина, след като спираха на три места, най-сетне видяха в далечината град Кеш. Боррик бе изпаднал в мрачен унес — нещо, което не му струваше почти никакво усилие. Положението изглеждаше безнадеждно, но въпреки това трябваше някак да продължи. Баща им ги беше учил с Ерланд още като малки, че единственото, което им е в кърпа вързано в живота, е провалът; виж, за да успееш, трябва да поемаш рискове. Тогава не беше разбрал съвсем думите на баща си — двамата с Ерланд бяха принцове от кралската кръв и можеха да си позволят буквално всичко.