Сега обаче Боррик осъзнаваше напълно онова, което баща им се бе опитал да им обясни, и разбираше, че е заложен собственият му живот, този на брат му, а също така може би и животът на цялото Кралство.
Когато баржата се приближи към пристанището на Кеш, Боррик забеляза на пристана тълпа войници. Може би чакаха превоз през Овернската глъбина или пък нагоре по реката, или да са обичайната стража за този град, но възможно бе и да оглеждат всеки новодошъл — поредната преграда между него и брат му.
Щом носът на баржата опря в кея, Боррик започна да се провира през навалицата от пътници към легионерите на кърмата. Стражниците се приготвяха за слизане. Боррик отиде до мъжа, с когото бе говорил преди да се качи на борда. Войникът само го погледна и му обърна гръб.
Докато първите пътници слизаха, Боррик не предприе нищо, но като видя, че ги спират и ги оглеждат един по един, разбра, че не може да рискува отново да го заделят от множеството. Затова, когато им дойде ред за слизане, се извърна към стражника и му каза с дрезгавия си глас:
— Стражник, ще прощаваш, рекох ти нещо грубо в Пахес.
Легионерът само присви очи и отвърна:
— Така и предположих, макар че не ви разбирам брътвежа.
Боррик стъпи на рампата заедно с войника и рече:
— Дойдох да отпразнувам юбилея и да поднеса дарове в храма на Тит-Онака. — Беше забелязал, че войникът носи талисмана за добър късмет, обичаен за войниците, почитащи Двуликия бог на войната. — А в такова свято време не искам да съм във вражда с никого. Онзи исаланец ме измами на карти. Затова бях толкова ядосан. Искаш ли да стиснем ръце и да ме извиниш за обидата?
— Човек не може да пристъпи прага на Храма на битките, ако се е скарал с воин — отвърна стражникът. — И тъкмо пред стражите, които разпитваха останалите пътници, легионерът и Боррик си стиснаха ръцете над лактите. — Дано врагът ти никога да не види гърба ти.
— Дано да пееш химна на победата много години, войниче — каза Боррик.
Стиснаха си ръцете още веднъж като стари приятели, след което Боррик се обърна и се промуши между двама войници на кея. Единият бе видял сбогуването им и понечи да му каже нещо, но премисли и насочи вниманието си към друг човек, мъчещ се да се промъкне покрай охраната — някакъв странен дребен исаланец.
Боррик прекоси улицата и спря да види какво ще стане. Накор и стражът, изглежда, завързаха някакъв спор и още няколко души от охраната се обърнаха да видят какъв е проблемът. Гуда се материализира до Боррик все едно, че се е озовал тук съвсем случайно. След още няколко мига от другата му страна цъфна и Сули. Около Накор вече се бе образувал кръг от стражи и един му посочи торбата, която си носеше неизменно.
Накрая исаланецът примирено му я подаде и той бръкна вътре, опипа, после я обърна наопаки. Беше празна.
Гуда подсвирна тихо.
— Това пък как го направи, проклетникът му проклети?
— Май магията му не е толкова дребна — каза Боррик.
Гуда кимна.
— Е, Шантав? Вече сме в Кеш. Сега накъде?
Боррик се огледа и каза:
— Свийте надясно и тръгнете по пристанището. На третата улица завий отново надясно и продължи, докато намериш хан. Ще се срещнем в първия хан, на който се натъкнем. — Гуда кимна и тръгна. — Сули — прошепна Боррик, — изчакай Накор и му кажи.
— Да, господарю — отвърна момчето и Боррик го остави и тръгна с небрежна походка след Гуда.
Ханът се оказа западнало заведение, носещо гръмкото име „Имперският щандарт и Рубинената корона“. Боррик нямаше представа що за събитие в кешийската история е довело до това тъпо име, но в облика на заведението нямаше нищо имперско или рубиноподобно. По нищо не се отличаваше от стотиците подобни задимени заведения в стотиците градове на Мидкемия. Езиците и нравите можеше да се различават, но клиентите бяха едни и същи — разбойници, крадци и главорези от всякакъв десен, комарджии, курви и пияници. За пръв път, откакто бе попаднал в Кеш, Боррик се почувства като у дома си.
Огледа се и забеляза, че и тук вкусът към усамотение преобладава, като в многобройните гостилници, които бе посещавал в Кралството. Сведе безгрижно поглед към халбата си и промълви:
— Може да се приеме, че поне един от тези клиенти е или имперски агент или доносник.
Гуда свали шлема си, почеса се по темето, засърбяло го от потта, и отвърна:
— Ха! Че кой е луд да се обзалага за това.
— Няма да оставаме тук — рече Боррик.