— Къде и кога? — попита Гуда.
— На втория звън на стражевата камбана след залез-слънце. Мястото не е далече оттук. Знам, защото той ме накара няколко пъти да повторя посоките. Но трябва да отидем на пазара да го намерим и оттам, щото не исках да му кажа къде сме отседнали.
— Добре — каза Боррик. — Бездруго доста се задържахме тук. Да тръгваме.
Излязоха и тръгнаха към най-близкия пазар. Боррик отново се смая от тукашното многолюдие. Никой не обръщаше внимание на това, че е бендрифи. Разнообразието на носии и облекла, както и липсата им, което бе забелязал още във Фарафра, в столицата се оказа още по-главозамайващо. Най-черната кожа, която Боррик бе виждал, блестеше под жаркото слънце по мощните тела на полуголите ловци на лъвове, крачещи покрай тях, но в същото време твърде често се мяркаха и светлокожи хора, явно преселили се в Кеш поданици на Кралството. Мнозина имаха тесните очи и жълтеникавата кожа на Накор, но дрехите им не бяха като на исаланеца — някои носеха копринени елеци и дълги до коленете бричове, други бяха с брони, а трети — в прости монашески халати. Минаваха жени с всевъзможни облекла, от изцяло увити в дрехи до почти голи, и малцина им обръщаха внимание, освен ако жената не беше необикновено красива.
Минаха с ленива походка и двама ашунтайци, повели по две жени, вързани на вериги — жените бяха съвсем голи и забили очи в земята. Подмина ги и банда мъже с кафяв тен на лицата, с рижи и руси коси, навлечени в кожа и с ризници въпреки жегата.
Боррик се обърна към Гуда.
— Тия пък какви са?
— Бриджанци — моряци от Бриджане и градчетата по крайбрежието под планините на Мрачния камък. Пирати и търговци. Порят Великото море от Кеш до Източните кралства с дългите си кораби — разправят, че прекосявали даже и Безкрайното море. Горди мъже са и много свирепи, почитат духовете на мъртвите си майки. Всички бриджански жени са гадателки и жрици и мъжете вярват, че духовете им насочват и пазят корабите им, затова ги почитат като святи. Виж, ашунтайците се отнасят с жените си по-зле, отколкото с кучета. Ако не беше печатът на мира на императрицата над града, щяха да се избият само като се видят.
— Страхотно! И много ли подобни вражди има в Кеш? — попита Боррик.
— Е, чак много… — отвърна Гуда. — Около стотина на всеки празник. Затова Дворцовата гвардия и Вътрешният легион са в пълна готовност. Вътрешният легион господства над Вътрешната империя, всичко което лежи около Оверн, в планинския кръг, който се образува от Майката на водите, Стълповете на светлината, Стражите и Мрачните камъни. Извън този кръг управляват местните велможи. Мирът се налага само по имперските пътища и при подобни празници. Иначе… иначе… едната или другата страна отива за храна на псетата.
Кеш беше истинско чудо за Боррик. Тълпата по улиците му изглеждаше едновременно позната и чужда. Колкото и позната да му беше обстановката в един голям град, този град му се стори натежал от древност и непозната култура.
Когато излязоха на пазара, Боррик възкликна:
— Невероятно!
Гуда изсумтя.
— Това е най-обикновено пазарче, Шантав. Големият пазар е оттатък амфитеатъра. Там отиват повечето гости на града.
Боррик поклати глава и попита Сули:
— Кога трябва да тръгваме?
— Има време, господарю. — В същия момент из града закънтяха многобройни камбани и гонгове — слънцето вече потъваше зад хоризонта. — Втората камбана ще е след час.
— Добре. Хайде тогава да намерим нещо за хапване.
Когато удари втората вечерна камбана, влязоха в уличката и Сули шепнешком каза:
— Насам, господарю.
Въпреки ранния вечерен час уличката беше пуста. Беше затрупана с боклуци и вонята беше непоносима. Като се мъчеше да задържи мазните мръвки и клисавата питка в корема си, Боррик каза:
— Един приятел преди време ми обясни, че крадците слагали боклуци и… — настъпи някакво умряло куче и продължи: — и други неща по пътищата си за бягство, за да се предпазят от разни любопитни.
В дъното на уличката имаше дървена врата с метална ключалка. Боррик натисна дръжката. Беше заключена. В същия момент зад гърбовете им се чу глас:
— Добър вечер.
Двамата с Гуда се обърнаха и избутаха Сули и Накор зад себе си. Към тях се приближаваха шестима въоръжени мъже.
— Имам много лошо предчувствие, Шантав — изсъска Гуда.
— Добър вечер — подвикна Боррик. — Вие ли сте тези, с които си уредих среща?