Междувременно клиентите на заведението заотваряха вратите и занадничаха да разберат какво става. Като видя въоръжени мъже, едно момиче изпищя и паниката се развихри.
Третият бияч рече:
— Ей, я чакай малко! — И замахна с тоягата.
Боррик едва успя да избегне удара и като не можа да измисли нищо друго, викна с цяло гърло:
— Нападение! Бягайте!
Биячът замахна отново към него, но Гуда го перна зад ухото с дръжката на камата си и го зашемети.
Боррик го бутна силно към някакъв дебел търговец, който се опитваше да се измъкне с дрехите си в ръце и извика:
— Бащата на момичето е! Дошъл е да те убие!
Търговецът се опули от ужас и се понесе към предната врата съвсем гол. Някаква сънена жена, поне на четиридесет години, измънка:
— Баща ми ли?
В същия момент Сули ревна с цяло гърло:
— Градската стража!
Вратата падна и крадците нахлуха вътре и се сблъскаха с голи момичета и момчета, със замаяни от дрога мъже и с двама много ядосани биячи. На стълбището към втория етаж пък се появиха още двама яки мъже и се развикаха някой да им обясни какво става. Боррик изрева:
— Религиозни фанатици! Опитват се да освободят робите ви, момичетата и момчетата. Помогнете на хората си!
Гуда, Сули и Накор успяха някак де се измъкнат от суматохата и драснаха към предната врата. Голият търговец, хукнал по улицата, беше привлякъл любопитството на градската стража и когато и Боррик понечи да излезе, се сблъска с двама въоръжени мъже. Той им викна, без да се колебае:
— Ужасно! Робите в къщата са се разбунтували и избиват клиентите. Побъркали са се от дрогата и силата им е нечовешка. Трябва да повикате помощ!
Единият страж извади сабята си и се втурна вътре, а другият измъкна от колана си свирка и я наду. От съседните улици се затичаха други стражници.
Боррик настигна приятелите си и две улици по-нататък се вмъкнаха в една мрачна гостилница. Гуда свали шлема си и така го тресна на масата, че той подскочи. После наемникът посочи с пръст Боррик и изръмжа:
— Единствената причина да не ти отрежа главата беше, че със сигурност щяха да ни арестуват.
— Защо винаги искаш да ме биеш? — попита Боррик.
— Защото непрекъснато правиш глупости, заради които може да пукна бе, Шантав!
— Беше забавно — отбеляза Накор.
Боррик и Гуда го зяпнаха слисани.
— Забавно ли? — попита Гуда.
— От доста години не съм се забавлявал толкова — отвърна ухилено исаланецът.
Сули изглеждаше готов да рухне на масата.
— Господарю, сега какво ще правим?
Боррик се замисли, поклати глава и каза:
— Не знам.
Глава 15
Примки
Ерланд се приближи до вратата.
Отвън пазеха стражи, но никой не си позволи да го попита по каква причина идва в покоите на принцеса Шарана. Там беше и лорд Нироме — благородникът, който бе влязъл в ролята на церемониалмайстор, когато принц Авари ги поздрави при влизането им в Горния град.
Дебелият мъж се поклони, усмихна се топло и рече:
— Добър вечер, ваше височество. Задоволява ли ви всичко тук?
Ерланд му отвърна с още по-топла усмивка, поклони му се още по-почтително и отвърна:
— Вашата щедрост понякога е направо съкрушителна, милорд.
Шишкото хвана Ерланд под ръка и каза:
— Бих ли могъл да ви отнема един кратък миг, ваше височество?
Ерланд се остави да го придърпат в един алков извън полезрението на стражите и отвърна:
— Но само за момент. Не бих искал да принуждавам нейно височество да ме чака.
— Разбирам, ваше височество, разбирам. — Нещо подсказа на Ерланд да внимава: никой тук не можеше да е толкова високопоставен и да му се подмазва така, без да таи коварство. — Това, което исках да ви кажа, ваше височество, е, че би било добър и щедър жест от ваша страна, много щедър жест, ако благоволите да изразите пред нейно императорско величество желанието си младият Расаджани, синът на лорд Килава, да бъде опростен за оскърблението, което ви нанесе. — Ерланд не каза нищо и Нироме продължи: — Момчето е глупаво; с това сме съгласни. Но вината не е у него, а в определени кръгове в лагера на принц Авари. — Озърна се сякаш притеснен да не го подслуша някой и зашепна: — Ако позволите да й отнема още миг. — Ерланд кимна и Нироме продължи да шепне: — Авари е второто й дете след Соджиана и по право наследницата е принцесата. Но известно е, че мнозина се боят от три последователни управления на императрици — патриархалните порядки съществуват сред повечето народи и племена, съставящи империята. Поради това някои заблудени души се стремят да изострят различията между Авари и неговата сестра. Младият Расаджани си е помислил — или по-скоро го направи без умисъл, — че само се опитва да покаже на своята императрица, че Авари не е някакво си слабохарактерно същество, което се бои от Кралството, просто защото е най-големият радетел за поддържането на мира между нашите две държави. Действието му беше прибързано и глупаво, и наистина непростимо, но съм сигурен, че са го тласнали други, смятайки, че Авари ще одобри това. Ако бихте могли да намерите в сърцето си воля да му простите…