— Ще помисля по въпроса — каза Ерланд. — Ще го обсъдя със съветниците си и ако се убедим, че това няма да доведе до загуба на престиж за моята страна, ще говоря с императрицата.
Нироме сграбчи ръката му и целуна пръстена му с кралския печат.
— Ваше височество е изключително щедър. Навярно някой ден ще мога да посетя Риланон. Стане ли това, ще кажа на всички хора там, че им е дадено от съдбата да ги управлява един милостив и мъдър владетел.
На Ерланд му бе дошло вече до гуша от ласкателства, затова кимна сдържано, остави дебелия благородник и закрачи решително към вратите на покоите на принцеса Шарана. Представи се на чакащия отвън слуга и го въведоха в приемната — зала, неотстъпваща по размери на бащината му зала за аудиенции в Крондор.
Някаква млада жена с яркочервена коса — необичаен цвят за истинската кръв — посрещна Ерланд с нисък поклон и каза:
— Нейно височество ви кани да я посетите в личната й градина, милорд.
Ерланд й даде знак да го поведе и когато тя тръгна напред, изпита неволна възхита от изящно поклащащите й се бедра, едва покрити от късата препаска. Усети тръпка на възбуда от предстоящата вечер и бързо се постара да съсредоточи мисълта си върху думите, които Джеймс му беше казал след вечерята: „Помни, че също като на теб на нея й е предопределено да властва над своята страна, така че не приемай нищо даром и на доверие. Тя може да изглежда като двадесет и две годишно девойче и дори да се държи като такова, но сигурно ще стане императрица на Кеш по времето, когато ти ще станеш крал, и подозирам, че образованието й е също толкова добро като твоето, ако не и по-добро.“ Джеймс бе проявил изключителна загриженост дори за толкова предпазлив по природа човек като него. И беше използвал сгодния случай, за да каже на Ерланд: „Внимавай. Не се оставяй да бъдеш подведен от мили обещания в нежни прегръдки. В душите на тези хора се таи смърт, не по-малко, отколкото в душите на главорезите в Бедняшкия квартал на Крондор.“
Щом видя Шарана обаче, Ерланд разбра, че ще трябва да положи голямо усилие, за да не забрави думите на Джеймс. Принцесата се бе изтегнала върху куп възглавнички под копринен балдахин, а около нея стояха четири слугини, готови да се отзоват на всяка нейна прищявка. Вместо късата поличка и елеченцето, с които се беше явявала по публични поводи, сега тя носеше проста роба, пристегната над гърдите със златен сокол със същата форма като онзи, който Ерланд бе видял на имперския щандарт на Кеш. Робата беше почти прозрачна и когато тя се надигна да го поздрави, се отвори отпред и разкри възбуждащата мъжкото око прелестна гледка на младо женско тяло. Ефектът бе много по-силен от обичайната голота, царяща из двореца. Ерланд избра сдържания поклон, изразяващ почтителност на гост към домакин, наместо раболепния поклон на поданик пред господар. Шарана протегна ръка, той я пое и тя му каза простичко:
— Елате да се поразходим.
Ерланд усети, че в гърдите му се връща чувството, което бе изпитал, когато видя принцесата за пръв път. Сред градината с красиви екзотични цветя тя беше най-красивото и най-екзотичното. За разлика от повечето жени от истинската кръв, които бе срещал досега, тя не изглеждаше толкова гъвкава и дългонога, а по-скоро — сластолюбива. Бедрата й бяха по-закръглени от тези на Мия, но не неприятно и беше може би най-едрогърдата жена, която бе срещал. Сочните й устни й придаваха малко нацупено изражение. Големите й тъмни очи му се струваха малко непривични, почти като у жълтокожите хора от Шинг Лаи, които бе виждал в двора. Раменете и бедрата й бяха широки, кръстът — тънък, а коремът — приятно закръглен. Ерланд разбра, че е безнадеждно покорен от чара й.
Мълчанието взе да става потискащо за нервите на принца и той каза:
— Ваше височество, има ли… непривлекателни жени в двора?
Шарана се засмя.
— Разбира се. — Гласът й бе сладък и женствен, а усмивката така оживи лицето й, че сърцето на Ерланд заподскача лудо. — Но бабинка изпитва такъв ужас от старостта и смъртта, че по нейна заповед всички, които не са млади и красиви, са преместени на по-долните нива на двореца. Но са тук, разбира се. — Шарана въздъхна. — Ако се наложи да управлявам аз, ще отменя тази глупава заповед. Много чудесни хора са принудени да работят в сянка, докато по-малко способни, но с по-приятна външност, получават високите постове.