Ерланд не разбра съвсем думите й. Умът му се беше замаял от съблазнителния й мирис, смесен с ароматите на цветята в градината.
— Ъъ… забелязах, че лорд Нироме успява все пак някак да се задържи на повърхността.
Тя отново се засмя.
— Той е чудесен. Просто все някак винаги успява да печели обичта на всички. Толкова е мил! От всичките ми вуйчовци…
— Той ви е вуйчо?
— Всъщност е братовчед на маминка. Той единствен успяваше да ме накара да спра да плача, когато ме оставяха сама като малка. Бабинка непрекъснато го гълчи, че е крайно време да направи нещо с лошия си навик да се тъпче и да се постарае да заприлича на ловец от истинската кръв, но все едно, примирява се с него. Често съм си мислила, че той е единственият, който пази и удържа целостта на империята — той наистина дава всичко от себе си, за да потуши възможните конфликти. Опитвал се е дори да повлияе за добро на вуйчо Авари… — И остави недоизказана мисълта си, че подобно начинание явно е обречено на провал.
Ерланд кимна.
— Защо вуйчо ви и баба ви са така отчуждени?
— Всъщност и аз не знам — отвърна момичето и със съвсем естествен и несъзнателен жест взе ръката на Ерланд в своята. Продължиха да вървят със сплетени пръсти и момичето заговори с безгрижен тон: — Мисля, че е затова, защото Авари смята, че той трябва да управлява вместо майка ми, което е глупаво. Той е твърде млад — само с три години по-голям от мен. Мисля, че е син на петия или шестия съпруг на баба. Мама е най-голямата и тя би трябвало да наследи неоспоримо властта, но някои се боят, че така в империята ще се наложи матриархат.
Ерланд усети, че кръвта нахлува в главата му, но се насили да се съсредоточи върху въпросите на политиката, което беше доста трудно при положение, че оскъдно облечената принцеса непрекъснато се докосваше до него.
— Значи… някои от хората ви искат да имат мъж за владетел?
— Глупаво, нали? — Шарана спря и каза: — Какво мислите за градината ми?
— Впечатляваща е — призна Ерланд без никаква преструвка. — Такова нещо не може да се види в Кралството.
— Много от тези цветя са култивирани тук, за Имперските градини, и не съществуват никъде другаде на Мидкемия. Не знам как точно е постигнато, но така са ми казвали. — Тя се пресегна с лявата си ръка и го хвана над лакътя, задържайки дланта му в дясната си ръка в почти любовен жест, и Ерланд се почувства едновременно възбуден и смутен.
Продължиха разходката си из градината и Шарана каза:
— Ерланд, разкажи ми за своя роден край, за това ваше приказно Островно кралство.
— Приказно ли? — засмя се Ерланд. — За мен си е най-обикновено. Виж, Кеш наистина е приказна земя.
Шарана се изкикоти.
— Но при вас има толкова много чудеса. Казаха ми, че сте разказвали за елфи и как сте се сражавали с Тъмното братство. Истина ли е?
Самият Ерланд никога не беше говорил за елфи, нито че се е бил с Братството на Тъмната пътека, както повечето хора наричаха расата на моредел — тъмните елфи, — но реши, че няма да навреди, ако поукраси малко истината. Все пак във Висок замък се беше сражавал с таласъми, което също си беше интересно за разказване.
Шарана остана очарована от разказите му или поне много сполучливо си придаде вид на очарована. След известно време обиколиха цялата градина и се върнаха при павилиона на Шарана. Принцесата посочи голямото легло извън спалнята й.
— Повечето нощи през лятото предпочитам да спя под звездите. Дворецът задържа топлината.
Ерланд се съгласи.
— Трудно е, докато свикне човек. Но когато наблизо имаш басейн, помага. Свикнал съм да си правя дълга баня преди лягане.
Шарана се изкикоти, докато една от слугините открехваше тънката като паяжина завеса, предпазваща ложето под балдахина от досадни насекоми.
— Мия ми каза. — Ерланд се изчерви, а Шарана продължи: — Каза ми също, че си доста… надарен в някои неща. И че си много забавен. — Покани с нежен жест Ерланд да полегне до нея и го погали с пръстче около яката на туниката. — Вие, мъжете на Севера, носите твърде много дрехи. Почти като онези коравосърдечни корсари, бриджаните. Те изобщо не свалят кожените си дрехи, дори да се сварят от жегата. И смятат, че животът им се направлява от призраците на мъртвите им майки, и си вземат само по една жена за цял живот. Много са странни. Не мислиш ли, че ще ти е по-удобно, ако си свалиш част от дрехите?
Този път Ерланд се изчерви не на шега. Беше допуснал, заради часа на срещата, както и от досегашния си опит с кешийските момичета от истинската кръв, че принцесата може би има предвид нещо по-интимно от една неформална визита на учтивост, когато го покани да посети покоите й, но сега изведнъж се почувства неловко.