Усетила притеснението му, Шарана разкопча токата, придържаща робата по тялото й, и тя се разтвори и се смъкна от раменете й.
— Виждаш ли, толкова е лесно.
Ерланд се наведе за целувка, готов да се отдръпне, ако се окаже, че не е схванал добре намеренията й. В отговор тя го целуна със страст и започна да смъква дрехите му. Щом Ерланд свали и последната част от облеклото си, Шарана се изтегна по гръб. Докато се наместваше върху изкусителното й тяло, той осъзна, че четирите слугини все още стоят около павилиона и че ефирните завеси създават само илюзия за интимност. За миг се поколеба, като видя, че една от тях стои само на педя от ложето, но щом принцесата го притегли към себе си, престана да мисли за това. „Трябва вече да свикна с тези хора“ — помисли си той преди да потъне в топлата и чувствена нега на страстта. Любиха се силно и нетърпеливо, сякаш и двамата не можеха да чакат да стигнат до върха на удоволствието.
След като и двамата се изтощиха, Ерланд се притисна до Шарана и момичето го погали закачливо по гърдите и корема.
— Мия ми каза, че си много бърз в началото.
Ерланд усети, че отново се е изчервил, и рече:
— Вие… вие с Мия подробно ли сте ме… обсъждали?
Шарана се засмя и едрите й гърди се разлюляха.
— Разбира се. Заповядах й да ми разкаже всичко, всичко, след като я взе още първата нощ.
Без да е сигурен, че държи да чуе отговора, Ерланд все пак попита:
— А-а… и тя какво каза?
Шарана почна да го гали с лявата си ръка, както бе прилегнала до него.
— О, тя ми каза, че си много… напорист и… малко нетърпелив… първия път… но че втория път си е струвало усилието.
Ерланд се засмя, пресегна се и придърпа Шарана към себе си.
— Я да видим дали е била права.
Херолдите задухаха в дългите си рогове и барабаните забиха. Ерланд и малката му свита седяха в една от ложите, предназначени за кешийската знат предната вечер, като гости на принц Авари и на лорд Нироме. Вторият ден от Юбилея на императрицата бе посветен на показни игри и състезания. Без значение дали самата императрица се появяваше в ложата си, игрите си продължаваха все едно, че е тук. На арената бяха излезли ниски мускулести мъже, облечени в носиите на древните си войнствени предци. Всички бяха с бели платнени препаски около слабините и задниците им оставаха голи. Някои носеха на лицата си издялани от дърво и нашарени демонски маски, а други си бяха изрисували лицата в сини краски. Главите на повечето бяха бръснати или косите им бяха вързани на опашки. Засвириха енергично древни инструменти, забиха тъпани, затракаха кречетала от животински черепи и воините подхванаха древната си надпревара.
В самия център на амфитеатъра дузина мъже издърпаха висок седем стъпки камък и запяха странен монотонен химн. Други ги окуражаваха с викове, ръмжене и изразителни жестове.
Ерланд се извърна към домакина си и каза:
— Благодарен съм за възможността да прекарам известно време с ваше височество.
Авари отвърна с широка усмивка:
— Удоволствието е мое, ваше височество.
Лорд Нироме, седнал зад Ерланд до Джеймс и Гамина, каза:
— Правим всичко, за да укрепим мостовете между нашите две държави, ваши височества.
Авари го погледна за миг, след което заговори на Ерланд:
— Милорд Нироме говори самата истина, Ерланд. Мощта на Кралството нараства стабилно от времето на дядо ви и след като сега онези квегански пирати са наказани…
— Квегански пирати ли? — прекъсна го Ерланд.
— Разбирам, че вестите не ви достигат бързо. Флота квегански галери е нападнала Свободните градове и дори са се одързостили дотам, че да налетят срещу няколко ваши крайбрежни селища недалече от Квесторско око. Баща ви е наредил флотата на адмирал Брукал да ги намери и потопи. Той се е справил.
Нироме се намеси.
— Една тяхна щурмова ескадра била отнесена от шквал надалече от острова им, прихваната е от ескадра имперски кораби от Дърбин и също е унищожена.
Тук Джеймс и Ерланд се спогледаха и Ерланд чу гласа на Гамина в главата си. „Джеймс е озадачен от това.“
„Защо?“ А на глас Ерланд каза:
— Значи отсега нататък плаването из Горчиво море ще е безопасно за известно време. Като изключим по някой и друг дърбински пират…
Авари се усмихна снизходително.
— Трудно ни е да държим под контрол някои от по-далечните ни градове. Ако някой капитан на кораб реши да извърши налет извън имперските води… — „Какво да се прави?“, казаха свитите му рамене. — Разбирате ли, по-лесно е да пратим Вътрешния легион или армия воини-псета да сринат Дърбин и да обесят губернатора, отколкото да сменим някой тамошен корумпиран съдия.