Странно защо Ерланд усети, че зрелището прикова вниманието му. Двете сили настъпваха една срещу друга, като едната се извръщаше в последния момент настрана и отбягваше сблъсъка. Вече на три пъти се бяха сблъскали, но нито един от двамата ездачи не бе успял да хване гребена на другия, така че бяха принудени да скочат и да опитат отново. Ерланд се удиви как успяват да скочат от поне двадесет и пет стъпки височина, при това в броня, без да пострадат.
Накрая състезанието приключи с победа на червената страна и дойде краят на празненствата за този следобед. След дълга дрямка и освежителни напитки и плодове щяха да започнат вечерните празненства. Ерланд си помисли дали да не прати вестоносец до принцесата и да я покани да повторят снощната си авантюра, но гласът на Гамина го застигна. „Джеймс би предпочел да останеш с нас тази вечер.“
Ерланд дотолкова бе привикнал вече с тези мисловни разговори, че за малко да отговори на глас. Прикри го с дискретно окашляне и каза:
— Може би ще е добре тази вечер да хапнем скромно насаме, милорд графе?
Джеймс сви рамене все едно че това е несъществено.
— Всъщност чакат ни още петдесет и осем дни празненства, така че трябва да пестим силите си. Може би наистина така ще е най-добре.
Кафи, който беше заел обичайния си пост, заяви:
— В такъв случай, ваше височество, аз ще ви пожелая приятна вечер и ще се оттегля в жилището си в Долния град. Ще се върна призори и ще бъда на ваше разположение.
— Благодаря ви, лорд Абу Харез — отвърна му Ерланд с лек поклон.
На връщане към покоите не си казаха нищо съществено — нито на глас, нито наум. Щом стигнаха до крилото, в което ги бяха настанили, Ерланд каза високо:
— Императрицата явно е предпочела да прекара времето си някъде другаде.
Джеймс само сви рамене, а Гамина отвърна:
— Този празник е дълъг, а тя е възрастна жена, Ерланд. Може би наистина е разумно да присъства само на най-важните церемонии. Всички тези неща днес не се различаваха много от празника на жътвата, наистина.
— Така е…
Беседата им бе прекъсната от появата на един войник, облечен като истинската кръв, но без цветното покривало на главата — вместо него носеше доста подходящ за истински бой шлем, а сандалите бе заменил с къси ботуши и наколенници. Гърдите му бяха покрити с дебела кожена ризница, а на колана му висеше сабя.
— Господа — каза той, без да чака разрешението им. — Тази, която е Кеш заповяда да се явите при нея веднага.
Ерланд почервеня от изненада и раздразнение.
— Заповяда ли?
Джеймс го докосна по рамото, за да го предпази от някоя необуздана реплика, и заяви:
— Ще тръгнем с вас веднага.
„Според Джеймс трябва да е станало нещо важно. Той настоява да запазиш спокойствие, докато разберем какво става.“ — каза в ума му Гамина.
Ерланд запази пълно мълчание, докато вървяха към централната част на двореца. След няколко минути към тях по коридорите се присъединиха множество въоръжени благородници: повечето изглеждаха мрачни и угрижени.
Щом влязоха в залата за аудиенции на императрицата — огромния централен салон на двореца — се оказа, че на горната галерия, обкръжаваща тронния подиум, са се събрали стотици владетели и господари. Партерът беше претъпкан от дворцови служебни лица, оставили отворен само един тесен проход към подиума, и Ерланд и спътниците му закрачиха по него.