Когато се озоваха пред подиума, Ерланд и Джеймс се поклониха, а Гамина приклекна в изискан реверанс. Императрицата започна без предисловия:
— Ще благоволи ли ваше височество да ни обясни защо току-що получихме вест, че баща ви струпва армиите на Запада в Долината на сънищата?
Ерланд усети, че е зяпнал, и затвори уста. Озърна се към Джеймс, който изглеждаше не по-малко слисан от него. Накрая принцът промълви:
— Ваше величество, нямам представа за какво говорите.
Жената, която държеше в ръцете си най-могъщата империя на света, хвърли в нозете си някакъв смачкан свитък и почти запищя от гняв и безсилие:
— По причини непонятни за моя разум вашият уважаван баща обвинява лично този двор за смъртта на вашия брат. Вместо като разумен монарх да поиска някакво обезщетение, той е решил да възприеме ролята на ощетен баща и заповядва на своите васали да се съберат на полето на битката. Вашият чичо Мартин и гарнизоните му от Крудий, Тулан и Карс току-що са слезли на бреговете югоизточно от Шамата. Към тях се присъединяват пет хиляди кралски крондорски пиконосци и според сведенията ни с тях в поход на юг са тръгнали още десет хиляди пехотинци от гарнизоните на Сарт, Квесторско око, Илит и Ябон, както и всичките три хиляди цурани на Ламът. Части от гарнизоните на Даркмур и Малаково средище също са в поход. Ще благоволите ли да ми обясните какво търси тази маса от тридесет хиляди войници на нашите граници и не е ли това прелюдия към нашествие!
Ерланд не можеше да повярва на ушите си. Джеймс пристъпи напред и каза:
— Ако ваше императорско величество позволи…
— Няма да позволя нищо! — извика гневно старицата. — Този глупак скърби за сина си, но очевидно забравя, че държа тук другия му син като гаранция за доброто му поведение!
После, надвила най-сетне гнева си, императрицата продължи:
— Сега се приберете в покоите си. Премислете добре какви послания следва да напишете тази нощ. Пратете ги възможно най-бързо към границата и се молете дано вашият баща, принцът, да е успял да се овладее. Иначе боговете са ми свидетели, че ще оплаква и другия си син, ако само един островитянин наруши границата на Кеш и убие дори един човек от моя народ. Ясно ли е?
— Съвсем ясно, ваше величество — отвърна Джеймс и почти задърпа Ерланд извън залата. По целия път от подиума до вратите гневът в погледите на околните бе почти осезаем и в тези погледи нямаше и помен от доскорошната доброта. Изведнъж се оказаха невъобразимо изолирани и сами.
При входа на дворцовата зала ги чакаше гвардейски ескорт, които да ги придружи до покоите им. Докато крачеха по коридорите на гигантския дворец, Ерланд отпрати въпроса си към Джеймс през Гамина. „Е, какво сме сега? Пленници или гости.“
„И двете — отговори Джеймс. — Заложници сме.“
В крилото за гости към тях се присъединиха Кафи Абу Харез и лорд Нироме и Кафи каза:
— Ваше височество, получих апартамент тази вечер в подножието на Горния град, само на няколко крачки от един от входовете. Ще бъда в готовност да ме извикате, когато имате нужда от мен.
Ерланд кимна. Мъчеше се да си представи какво би могло да тласне баща му към подобно невероятно решение. Арута не познаваше Кеш от личен опит като него, но четеше лично разузнавателните донесения, вместо да разчита само на съветите на Гардан и Джеймс. Знаеше добре какви са мащабите на мощта на Кеш, ако императрицата реши да я насочи срещу Кралството. Независимостта на Кралството от Кеш винаги беше зависила от едно обстоятелство: Кеш не можеше да си позволи щетите, които щеше да претърпи в резултат от едно нашествие срещу държава с големина, равняваща се на една трета от нейната. И ударът, който Кралството щеше да нанесе на Кеш заради някаква краткотрайна победа, можеше да направи империята на свой ред уязвима срещу едно ново въстание от страна на Конфедерацията или на атака от страна на Източните кралства.
Но нито за миг Кеш не бе живял в страх от нападение от страна на Кралството. Периодичните гранични сблъсъци заради земите по протежение на плодородната Долина на сънищата естествено се бяха превърнали в обичайна баналност в историята на отношенията между двете държави, но само веднъж Кеш бе понечил да анексира територия на Кралството: когато имперските сили бяха опитали да окупират тясната ивица суша северно от Върховете на спокойствието. Тогава армията под водачеството на Ги дьо Батира бе съкрушила силите на империята при Таунтън, слагайки край на посегателствата на Кеш над пристаните в Кралското море.