Оттогава не беше имало нито един сериозен военен сблъсък. Но идеята Кралството да предприеме нашествие срещу империята никога не беше не само обсъждана, но дори помисляна, защото ако последствията от едно нашествие в Кралството щяха да са ужасни за Кеш, то последствията от едно нахлуване на Кралството в империята щяха да са гибелни за него.
Ерланд се събуди от унеса си, осъзнал, че е пропуснал думите на лорд Нироме.
— Простете милорд, но се бях замислил за нещо друго. Какво казахте?
— Казах, ваше височество, че сигурно ще пожелаете да изпратите веднага писма до баща си. Ще ви осигуря вестоносци, които ще тръгнат веднага щом пожелаете.
— Благодаря ви — отвърна Ерланд.
— Милорд — каза Джеймс, — ако можете да ми осигурите копие от последните ви донесения за тези опасения за предстоящо нашествие, ще ви бъда безкрайно благодарен.
— Ще проверя дали мога да го направя, милорд. Но Абер Букар може да прецени, че проблемът е болезнен. В края на краищата в момента вие сте представители на една враждебна страна.
Джеймс устоя на подтика да каже нещо грубо и само се усмихна.
— Благодаря.
Ерланд чу мисълта на Гамина. „Джеймс смята, че в цялата тази история има нещо ужасно сбъркано.“
„Разбира се, че има“ — отвърна Ерланд.
Стигнаха до покоите си и видяха, че вратите не се охраняват от стражи.
— Поне ще можем да си ходим на гости — отбеляза Ерланд.
— Да — отвърна Джеймс. — Въпросът сега е къде е Локлир.
— Едва ли бих загубил, ако се обзаложа, че отново забавлява принцесата Соджиана — с горчив хумор каза Ерланд.
Джеймс не пожела да рискува с говор, затова отвърна мислено: „Тревожа се за него. Никога не е реагирал спрямо някоя жена както днес. Нещо в тази връзка го е притеснило много, а той не е от хората, които се притесняват лесно. Смятам, че трябва да го изчакаме да дойде, преди да решим какво да предприемем.“
Ерланд кимна и мислено каза на Гамина: „Следят ли ни пак?“
Гамина отвърна по същия начин: „Магическото устройство отново е насочено към нас.“
Седнаха в приемната на Джеймс и той даде знак на слугите да им поднесат напитки на близката масичка и да ги оставят сами.
„Виж дали можеш да разбереш кой го контролира“ — каза Джеймс и Ерланд веднага разбра, че Гамина отново е установила тристранната връзка между умовете им. Правеше го само когато можеше да седне и да не говори, защото иначе напрежението бе твърде силно. Повечето пъти сред хора тя само препредаваше съобщения.
Гамина притвори очи все едно, че я беше заболяла главата, заразтрива челото си и след малко заговори. „Не е от тези, които познавам по формата на мислите им. Трудно е да се каже без риск да ме усетят. Мога само да подслушам за няколко мига, преди да са ме усетили.“
„Къде са те?“
„Наблизо — отвърна тя. — Най-вероятно в стаите от другата страна на градината пред твоите покои, Ерланд.“
— Мисля да се оттегля след малко — каза принцът. — Този ден беше много тежък.
— Да — съгласи се Джеймс. „И какво мислиш за това нашествие?“
Ерланд нарочно заговори на глас, та да го чуят всички подслушвачи:
— Това „нашествие“ е пълна глупост.
Джеймс повдигна вежда, но бързо схвана намека.
— И аз мисля така, но все пак какво е твоето обяснение?
— Баща ми никога не би позволил личната му мъка или гневът му да го подведат към подобно прибързано и гибелно решение.
„И аз мисля същото“ — отвърна Джеймс. А на глас рече:
— Тогава какво?
— Възможностите са две. Или разузнаването на императрицата е лъжливо и някой изпраща нарочно фабрикувани донесения за масивно струпване на войска по границата само за да предизвика тази бъркотия, или пък баща ми наистина трупа войска, но не за да предприеме нашествие, а за да се противопостави на такова от страна на Кеш.
Джеймс го погледна, горд от съобразителността на младежа.
— Това са двете очевидни възможности. — А наум добави: „Ти естествено разбираш значението на втората възможност, ако се окаже вярна.“
„Какво?“ — попита Ерланд.
„Това означава, че нашата куриерска система и още повече, разузнаването ни тук, в Кеш, се е издънила.“
„Разбира се — отвърна Ерланд и с все сила стисна облегалката на креслото. — Ако системата се е издънила, значи нито едно получено сведение не е вярно. Нищо, което ни е било съобщено, откакто тръгнахме на това пътуване, не е било вярно.“
Джеймс въздъхна шумно и за да заблуди подслушвачите, каза на глас:
— Простете, ваше височество. Уморен съм.
— Няма нищо — махна с ръка Ерланд.