„Но това означава, че сега можем да разчитаме единствено на себе си — каза Джеймс. — Не можем дори да сме сигурни дали твърдението за струпването на войски е вярно, или лъжливо.“
Гамина се протегна и рече:
— Може би ще сме по-умни на заранта, ако си отдъхнем.
„Време е да свършим малко работа сами“ — каза Джеймс.
Ерланд се озадачи. „Какво имаш предвид?“
„Години минаха, откакто обикалях по покривите на двореца да търся убийци, но още не съм забравил да се катеря.“
Ерланд се ухили, за пръв път искрено развеселен от доста дни. „Джими Ръчицата се връща от отпуска, а?“
„Нещо такова. Искам да видя кой все пак ни подслушва. И най-добре ще го направя сам.“
Ерланд стана и заяви:
— Мисля да изпратя бележка на Шарана. Тя навярно може да застъпи за нас пред баба си. Би трябвало да е разбрала, че не таим лоши чувства към страната й.
Джеймс кимна.
— Добре. Аз пък ще пратя депеша до Шамата да разберем какво все пак става там.
Ерланд се поклони на Гамина.
— Милейди, вярвам, че главоболието ви ще мине до заранта.
— Надявам се, ваше височество.
Ерланд бързо стигна до покоите си и разбра, че не се налага да праща бележка на Шарана — принцесата го чакаше в леглото му. Дрехите й — по-точно късата бяла поличка и елечето, — както и накитите й, бяха подредени грижливо до ложето. Тя се усмихна на принца, потупа възглавничката до себе си и каза:
— Помислих си, че ще се съветваш с хората си цяла нощ.
Ерланд се опита да се усмихне, но не се получи.
— Желанието ти да прекараш нощта с мен ме прави много щастлив, Шарана, но бихме ли могли да поговорим за цялата тази бъркотия?
— Ще може ли после? — отвърна тя и се нацупи.
Ерланд махна на слугините да излязат, съблече се, дръпна завеските на балдахина и легна до принцесата.
— Надявах се, че ще посветим тази нощ на себе си — каза тя.
— Разбира се, но…
Тя опря пръсти на устните му и после го целуна, дълго и страстно.
— Ще поговорим по-късно. Не искам да съм лишена от теб нито миг повече.
Ерланд знаеше, че има да обсъждат много важни неща, но бързо се съгласи с нея… Наистина можеха да ги обсъдят по-късно на спокойствие.
Глава 16
Дебнене
Боррик гледаше фойерверките.
От разтворените врати на гостилницата, където седяха с Гуда и Накор, се виждаше много добре, защото тълпата се беше сбутала най-вече от другата страна на големия площад, гледащ към амфитеатъра. Многоцветната огнена феерия изпълваше нощното небе над възхитеното човешко множество. Гуда беше потънал в мрачен размисъл, докато Накор наблюдаваше зрелището с радостната и напрегната възбуда на дете. Боррик трябваше да признае, че то далеч надминава и най-старателно подготвеното представление от церемониалмайстора на Крондор.
Появи се Сули, шмугна се на пейката до Боррик и надигна чакащата го халба с ейл. Това, в което хлапакът се беше оказал по-добър от всички останали, бе събирането на информация; Сули можеше и да е лош крадец, но беше превъзходен просяк, което означаваше, че е почти професионален уличен клюкар.
— Става нещо много странно, господарю — прошепна той.
А това привлече вниманието на Гуда. Наемникът се беше вкиснал след нещастния опит да се възползват от помощта на местните крадци. Сега беше убеден, че ги търсят най-активно две различни групи — имперските стражи и крадците — и че остатъкът от живота им се измерва с минути, най-много с часове. Примирил се беше с факта, че ще умре, без да види и една жълтица от златото, което Боррик му бе обещал, да не говорим за възможността да се наслади от харченето му.
— Какво става? — попита той мрачно.
— Ами, много важни особи непрекъснато влизаха и излизаха от двореца, доста повече от обичайното дори по време на празненства. Из града също така щъкат конници със значки на пощенски разносвачи. Много стражи търчат насам-натам, докато други си стоят на едно място и не правят нищо. Все едно че става нещо голямо, като война, бунт или епидемия. Но по местата, където можеш да чуеш клюки за подобни неща, при керванджиите и лодкарите, не се говори нищо, никой не споменава за някаква беда из хановете и складовете. А пък в двореца влизат и излизат и тълпи от слуги. Странна работа.
На Боррик изведнъж му хрумна нещо.
— Как така „тълпи от слуги“?
Сули сви рамене.
— Доколкото успях да схвана, господарю, слугите, които не са от истинската кръв, напускат двореца обикновено преди полунощ. Но не знам защо сега много от тях отново се връщат в него от Долния град. И в готварските пристройки се виждат огньове, сякаш готвят много храна за стотици хора. Не е обичайно сутрешната храна да почват да я готвят седем часа по-рано.