Боррик прецени това в светлината на всичко, което го бяха учили за политиката на Кеш.
— Значи в града има неколкостотин членове на Галерията на владетелите и господарите. Онези, които не са от истинската кръв, са извикани на спешен съвет. Храната е, за да не огладнеят по време на дебатите. С придружителите им се събират няколко хиляди души, които обикновено няма да са по това време горе на платото. — Замисли се какво ли може да означава всичко това. — А как влизат в Горния град. По онази дълга улица ли?
Сули сви рамене.
— Мога да проуча.
Момчето стана и отново се запъти към площада. Обикновено повечето дюкяни щяха да са затворени по това време, но присъствието на тълпата бе накарало повечето търговци край пивниците и гостилниците да оставят вратите на дюкяните си широко отворени. На Боррик това му се стори малко необичайно. Тълпата беше не по-малка от онова, което можеше да се види в Крондор по пладне, а от залез-слънце бяха минали повече от четири часа.
— Що за безумие си намислил сега, Шантав? — каза Гуда.
— Зависи какво ще разбере Сули — отвърна Боррик. — Ще ти кажа, като се върне. Ти само си отваряй очите за ония, дето им избягахме снощи от уличката.
— Като ги знам имперските стражи, всички оцелели след онзи набег вече са в килиите и командирът на градската стража се чуди в какво да ги обвини, за да може да ги прати на робското тържище. Имперското правосъдие е строго, но справедливо: наказва всички еднакво, все едно дали са виновни, или невинни.
Когато най-после се върна, Сули изглеждаше озадачен.
— Странно, господарю. Но изглежда, всички входове за Горния град са отворени, за да могат всички, които трябва да се връщат там, да го правят по най-прекия път.
Боррик присви очи.
— Толкова много входове? А стражи?
Сули сви рамене.
— При четирите или пет входа, които видях, нямаше стражи господарю.
Боррик стана и си надяна черните кожени ръкавици, част от поредното му превъплъщение. Предната нощ бе преживял третата си метаморфоза за последната седмица, благодарение на торбата на Накор и остатъка от парите, взети от продажбата на имперските коне. Сега късата му бяла коса отново беше станала тъмна или по-точно кафява с червени оттенъци и освен това беше облякъл черна кожена ризница и черно наметало. Ако го погледнеше човек нехайно, приличаше на имперски гвардеец от Вътрешния легион. Огледаше ли го отблизо, щеше да мине за един от многото безименни наемници, дошли в столицата за празненствата. Сули носеше същото облекло на пустинник, а Накор си беше облякъл нов син халат, но почти толкова протрит и омърлян, колкото и двата предишни.
Гуда се бе възпротивил на всякакви опити да го накарат да си смени бронята и дрехите, защото смяташе това за напълно безполезно пред лицето на сигурната гибел. Беше склонил да си купи една червена туника по-скоро за да се отърве от досадните натяквания на Боррик, отколкото от убеденост, че това ще им помогне да избегнат било крадците, било императорските стражи, търсещи Боррик.
Всички станаха и излязоха навън. Дълго се промушваха през тълпата и най-сетне стигнаха до булеварда, който все още беше заграден с въжета и го пазеха, за да не би жителите на Долния град да нахлуят на улицата, по която на заранта щеше да мине процесията. Боррик се загледа към отсрещната страна на булеварда и видя, че светлините в повечето сгради са запалени. Много от тях бяха с разтворени врати. Някакъв мъж притича през улицата и един пазач побърза да го пресрещне. Казаха си няколко думи и пазачът му махна с ръка да продължи. Мъжът продължи към една врата и влезе.
— Тези жилища, дето са построени в челната стена на платото всъщност са част от самия дворец — каза Сули. — В тях обитават най-низшите от истинската кръв, но все пак с истинска кръв. И много от тези жилища са с тунели, които водят към по-горните етажи.
Боррик се огледа и забеляза още няколко стражи, които спираха опитващите се да прекосят улицата.
— На тази улица е доста оживено. Дайте да намерим друг път.
— Какъв друг път? — попита Гуда.
— Ще видиш — отвърна Боррик.
— Точно това се страхувах, че ще кажеш — изсумтя наемникът.
Боррик продължи покрай булеварда, който минаваше по ръба на основата на гигантското плато, засенчващо този квартал на града още в ранния следобед, и на пресечката с друга голяма улица видя каквото търсеше.
— Ето там! — каза той.
— Какво? — попита Гуда.
— Ей там, на другия ъгъл — отвърна Накор. — Нима не виждаш?
На другия ъгъл се виждаше голям тунел към платото и около него не се мяркаха стражи, но се виждаха преминаващи слуги. Боррик погледна наляво и надясно, след което се пъхна под въжето. Забърза се през улицата с очакването, че някой ще му извика, но черното му снаряжение, изглежда, бе убедило войниците на половин каре по-нататък, че е един от тях. Спътниците му го последваха по петите и отстрани изглеждаше, че ги съпровожда.