— По дяволите! Дали пък не търсят нас?
Гуда надникна иззад тъмните клони и отвърна:
— Не знам, но ако решат да проверяват тази градина, ще ни спипат. Единственият изход е чак ей там.
— Ще чакаме — каза Боррик. — Нищо друго не можем да направим.
При звука на гонговете Ерланд и Шарана се събудиха моментално. Всъщност те не бяха заспали, а само се бяха унесли в нежната дрямка, която ги беше налегнала след като се любиха. Въпреки привидната си мекота момичето беше младо и здраво и докато свършат, го беше изтощило доста. Но това изтощение беше чудесно и той не можеше да си пожелае нещо повече освен страстната игра в леглото да продължи по-дълго.
Но нейната реакция при звука на гонговете моментално помете това желание.
— Какво става? — попита той.
Шарана скочи от леглото и слугините дръпнаха завеските на балдахина.
— Облечи се за дворцовия съвет!
Ерланд затърси пипнешком дрехите си, а слугините бързо подадоха на принцесата поличката и елечето. Щом пристегна токата на кръстчето си, тя рече:
— Това е тревога. Заповед за блокада на Горния град. Означава, че е станало нещо много лошо.
Ерланд бързо се облече и двамата влязоха в приемната на покоите му. Смесен отряд от дворцовата стража на мъже от истинската кръв и мъже в черни униформи на Вътрешния легион чакаха Шарана. Поклониха се и командващият офицер каза:
— Ваше височество, слугите ви ни уведомиха, че сте тук, когато ви потърсихме в покоите ви. Императрицата заповяда да ви заведем при нея.
Шарана кимна. Ерланд пристъпи да тръгне с нея, но един от легионерите в черно каза:
— Нищо не ни е наредено за този, ваше височество.
Шарана се обърна рязко и кресна:
— Този!? — Посочи Ерланд и заяви: — Той е наследникът на трона на Островното кралство! Той е кралска особа! — Гласът й беше властен, а лицето — зачервено от ярост. — Ще се обръщате към него като към вуйчо ми, защото той е равен по ранг на Авари! Това е заповед!
Ерланд се изуми от реакцията й и от несдържаността, с която я изрази. Почти очакваше да заповяда на войника да се просне на пода и да иска прошка, но тя само кимна на ескорта да тръгнат.
Принцът забеляза, че офицерът е пребледнял и че на лицето му е избила студена пот, и хич не му завидя. Но след като завиха на първия ъгъл, гласът на Шарана отново стана меден:
— Предполагам, че пак е нещо свързано с тази неприятна история с армиите на баща ти. Съмнявам се да се е случило нещо чак толкова опасно. Не и в Горния град.
Ерланд се помъчи да съгласува в ума си милото и усмихнато момиче, което сега крачеше до него, с онази, която се бе развикала побесняла и нахока така сурово офицера, но не можа.
Влязоха в крилото на двореца, в което се намираше Дворът на Светлината, официалната зала, където се взимаха най-важните решения в управлението на империята. Досега Ерланд не беше влизал вътре, дори когато трябваше да се яви за представянето си пред императрицата — винаги го бе приемала в имперската зала за аудиенции.
Но сега влизаше в седалището на управлението на Кеш — мястото, където винаги бе светло, защото огромният салон беше съоръжен с хиляди светилници, отрупани с безброй големи свещи. Залата просто се къпеше в светлина. Беше ярко като в слънчев ден и нямаше и сенчица по ъглите, защото ако слънчевата светлина проникваше от една посока, то тук тя струеше от десетки хиляди източници. И докато имперският съвет заседаваше, многобройни слуги обикаляха, смъкваха светилници и подменяха догарящите свещи с нови, защото в Двора на Светлината не биваше нито за миг да проникне тъмнина.
Бързо ги поведоха през тълпата благородници и офицери на Имперския легион. В челото на това множество стояха пълководците на легионите на воините-псета на Абер Букар. На трон от злато и елмази върху златотъкани възглавнички седеше самата императрица.
Около нея в полукръг от стъпала в няколко реда седяха на високи столове събраните владетели на Кеш — Галерията на владетелите и господарите. И прииждаха още и още, и заемаха местата си.
Залата бръмчеше от приглушения шепот на събралите се и не беше нужно човек да е ясновидец, за да усети, че наоколо цари тревога и страх. Нещо ужасно се беше случило и множеството тръпнеше в опасения и догадки.
Когато Шарана и Ерланд стигнаха до подножието на високия подиум, церемониалмайсторът на императрицата удари по пода с обкования с желязо край на гигантския си жезъл. Соколът, кацнал на върха на жезъла, изглеждаше готов да плесне с криле и да полети от диска на слънцето, който стискаше в ноктите си.