— Чуйте всички! Тя дойде! Тя дойде! Тази, която е Кеш седи пред вас, за да въздаде правосъдие!
Залата моментално утихна. Императрицата махна с ръка на Шарана да изкачи дванадесетте стъпала до върха на подиума и момичето го стори с изписана на лицето несигурност. Актът беше безпрецедентен, тъй като според имперската традиция никой не се качваше на имперския подиум освен церемониалмайстора, но и той оставаше на едно стъпало по-долу, готов да подаде на Тази, която е Кеш документите, които можеха да й потрябват. Така че Шарана се поколеба на последното стъпало, но баба й отново я подкани да се качи при нея. Момичето стигна до нея и падна на колене, а Лакейша, императрицата на Велики Кеш, прегърна внучка си и заплака. Залата потъна в мъртва тишина, защото никой от присъстващите не беше виждал подобно нещо.
Накрая старицата пусна обърканата си и уплашена внучка, стана, вдиша дълбоко, за да се овладее, и извика:
— Да се чуе и разбере от всички тук, че в моя дом е извършено убийство! — По набръчканото й лице отново затекоха сълзи, но гласът й остана силен и властен. — Дъщеря ми е мъртва.
Всички ахнаха. Мнозина от Галерията на владетелите и господарите се спогледаха с надеждата, че не са чули добре.
— Да — извика императрицата. — Отнеха ми Соджиана. Тази, която трябваше да поеме след мен бремето на властта. — Гласът на Лакейша се изпълни с ярост. — Измамени сме! Приехме като скъп гост в дома си един, който ни измами, в услуга на ония, що се стремят да ни унизят!
Като видя, че погледът на императрицата се прикова в него, Ерланд се огледа за приятелите си. Джеймс и Гамина стояха чак в дъното на огромната зала, очевидно под стража. Гласът на Гамина стигна до ума му. „Джеймс казва да запазиш мълчание, независимо от всичко. Смята, че ние сме…“
Преди да успее да довърши, императрицата изкрещя:
— Ерланд! Принце на дома Кондуин, нима за нищо друго не си дошъл в тази държава, освен да носиш зло?
Ерланд си пое дълбоко дъх и произнесе с ясен и спокоен глас:
— Благоволете да се изясните, Лакейша.
Фамилиарното обръщение по име не остана незабелязано от кешийската знат. С това Ерланд подчертаваше ранга си на наследник на трона на Островното кралство. Знаеше, че каквото и да стане, му е осигурена известна защита от високия сан и от традицията на дипломатическия имунитет.
Императрицата ги изгледа с гняв и отвърна:
— Много добре разбираш за какво говоря, чедо на злочестината. Дъщеря ми Соджиана, онази, която щеше да управлява Кеш след мен, лежи мъртва в своята спалня, както знаеш много добре. Издъхнала е от ръцете на твой сънародник.
Ерланд отново огледа залата, но още докато осъзнаваше, че лицето, което търси погледът му, го няма, чу гласа на императрицата:
— Дъщеря ми е убита от човека, когото ти доведе в дома ми, и ако се докаже, че го е направил по твоя заповед, то твоят ранг и положение няма да означават нищо.
Ерланд промълви почти шепнешком:
— Локлир?
— Да — извика императрицата. — Барон Локлир е побягнал в нощта, след като е извършил кървавото си деяние. Дворецът е запечатан и сега го търсят. И когато бъде изправен пред нас, ще разберем истината. Сега се махай от очите ми. Нагледах се вече на хора от Кралството за този си живот.
Ерланд се обърна и вдървено закрачи към изхода. Когато мина през двукрилата врата, Джеймс и Гамина го настигнаха, обкръжени от охраната. Никой не каза нито дума, докато не стигнаха покоите, предоставени на Джеймс и Гамина. Ерланд се обърна и заповяда на капитана на стражата:
— Оставете ни. — След като мъжа се поколеба, Ерланд пристъпи срещу него и изкрещя: — Оставете ни веднага!
— Милорд — отвърна със сдържан поклон командирът и заповяда на хората си да го последват навън.
Ерланд се обърна към Гамина и каза безмълвно: „Можеш ли да намериш Локи?“
„Мога да се опитам“ — отвърна Гамина. Притвори очи и известно време остана вкочанена, след това очите й изведнъж се разтвориха широко и тя възкликна:
— Боррик!
— Какво!? — възкликна Ерланд.
Гамина стисна устни и заговори наум: „За миг… само за миг ми се стори, че… Не знам какво беше. За миг засякох поток на мисълта, който ми се стори познат, но щом го разпознах и… когато си помислих, че съм го познала… изчезна.“
„Изчезна?“ — попита Джеймс.
„Сигурно е бил някой магьосник. Само магьосник би могъл да заслони мислите си от мен така бързо и безусловно. — Гамина добави с нотка на тъга: — Не е възможно да е бил Боррик, не и тук, в двореца. Уморена съм и съм разтревожена. Сигурно просто съм доловила нещо познато във формата на мисълта и съм прибягнала към грешното решение преди да съм се уверила. Ще продължа да търся Локлир.“