Двамата мъже отидоха до един диван и седнаха, загледани в Гамина, която вкочанена, със затворени очи, отпращаше умствения си взор из глъбините на огромния палат, търсейки познатата й умствена шарка на Локлир. Ерланд се премести до Джеймс, за да могат да си поговорят тихо, без да й пречат.
— Ти откри ли нещо?
— Нищо. Тук има твърде много за обикаляне — отвърна шепнешком Джеймс. — В бащиния ти палат ми трябваше цял месец, докато открия най-тайните проходи, а той е десет пъти по-малък от този тук.
Ерланд въздъхна.
— Мислех, че ще можеш… да намериш нещо.
— И аз така мислех.
Двамата се умълчаха и зачакаха Гамина да приключи с търсенето си. След около половин час тя отвори очи и каза тихо:
— Нищо.
— Няма и следа от него — рече гласно Ерланд.
„Не — отвърна тя. — Той просто не е в двореца.“
Ерланд се отпусна на тежките възглавници и въздъхна.
— Мисля, че нищо повече не можем да направим, освен да чакаме. — Стана и без повече думи напусна покоите на Джеймс и Гамина.
Боррик едва не подскочи зад храстите.
— Какво… — почна принцът, но Гуда го дръпна рязко долу преди стражите при входа да го забележат. Около пет минути след като изкънтя камбаната за тревога, от входа бяха започнали да се изсипват стражи, всички забързани в една посока. Имаше както от дворцовата гвардия на истинската кръв с белите препаски, така и от черноризите бойци на Вътрешния легион. Боррик си помисли дали най-после странната им група, обикаляща из двореца, не е привлякла нечие подозрение.
— Какво правиш? — изсъска му Гуда.
Боррик му отвърна шепнешком:
— За миг ми се стори, че някой ме повика.
Накор се ухили.
— Имаше някаква магия.
— Какво? — попитаха в хор Гуда и Боррик.
— Някаква магия. Някой претърсваше района. И докоснаха ума ти.
Боррик примигна объркан.
— Ти как го разбра?
Накор не обърна внимание на въпроса му.
— Оправих го. Сега вече не могат да те намерят.
Боррик тъкмо се накани да го разпита по-настоятелно, когато в градината се изсипа група стражи от Вътрешния гарнизон и започнаха методично да търсят сред храстите. Гуда бавно и много внимателно измъкна дългия си меч от ножницата на рамото, готов да скочи, но в момента, когато те се приближиха, Накор изскочи навън и нададе дивашки крясък.
Най-близкият страж за малко да падне по гръб, сащисан от скочилия срещу него непознат мършав безумец. А Накор заподскача по алеята и дузината пазачи се завтекоха към него.
Очите на Боррик се опулиха невярващо пред повтарящата се сцена от първата му среща с дребния фокусник. Колкото и близо да се окажеше някой от войниците до Накор, пъргавият дребосък успяваше да се измъкне. Първо един от стражите, после друг тъкмо да хване исаланеца за халата, но той отскачаше и не преставаше да се смее като луд. На два пъти се шмугна под ръцете на скочилите върху него войници, спъна трети и профуча покрай четвърти, преди те да успеят да разберат какво става. Протегнеха ли се нечии ръце да го спипат, той се изтърколваше на земята и щом стражите се наведяха да го сграбчат, скачаше високо във въздуха. Стиснеше ли се нечия длан само на косъмче от него, хващаше въздух. А кресливите му подвиквания и насмешливи подсвирвания само ги караха да влагат още повече старание и да действат още по-прибързано и слепешком.
Накрая сержантът на охраната изрева някаква заповед и легионерите се пръснаха да обкръжат Накор. Дребният мъж бръкна в пътната си торба и извади някакъв предмет с големина на орех. И щом стражите се затичаха от всички страни към него, го хвърли на земята.
Лумна ослепително бяла светлина, последвана от облак бял дим, придружен от същата гадна миризма на сяра, която Боррик бе изтърпял в затвора в Джийлоджи. Объркани, стражите запримигваха и се заозъртаха — Накор вече го нямаше. Нечий налудничав смях ги накара да се обърнат като един: и там, на входа към градината стоеше Накор. Дребосъкът изсвири пронизително с пръсти, махна на стражите да го последват и побягна.
— Как го направи това? — възкликна Гуда.
— Той наистина трябва да е магьосник — прошепна Сули.
Боррик стана.
— Ще се върнат, щом сержантът си спомни, че не са привършили с претърсването на градината. Трябва да си намерим друго скривалище, и то по-бързо. Хайде.
Гуда изсумтя презрително.
— Дали ще умрем тук или на друго място е все едно, Шантав.
Боррик изгледа наемника и му отвърна хладно:
— Целта на упражнението е да не умрем, Гуда.
Гуда сви рамене.
— С това няма да споря. Сега накъде?