Боррик надникна през вратата на коридора и рече:
— В противоположната посока, откъдето дойдоха стражите. Ако успеем да заобиколим зад зоната, където вече са претърсили, ще можем да спечелим поне малко време.
Не изчака за отговор, а просто закрачи преспокойно по коридора, все едно че знаеше точно накъде отива. „Де да беше така“ — помисли си принцът.
Ерланд седеше потънал в размисъл. Събитията от последните два дни бяха толкова невероятни, че той нито за миг не можеше да повярва, че императрицата наистина допуска, че е дошъл в палата й само за да предизвика целия този хаос. Не съществуваше никакъв мотив, нито логика, нито някакво обяснение, освен едно, очевидното. Този, който се бе опитал да предизвика война между Кралството и империята, отново беше подхванал начинанието си и изглежда, беше склонен да ускори нещата. Единственото предположение — налагаше се само — бе, че неизвестният, замислил този заговор, иска да провокира военния сблъсък, докато всички особи в империята, които можеха да се заподозрат, са в града за празниците.
Ерланд съжали, че не познава по-отблизо онези, които можеха да са пожелали да се развихри това безумие между двете държави, защото щеше с радост да предаде него — или нея; жените в двора изглеждаха не по-малко опасни от мъжете — като вързана плячка на императрицата. Замисли се дали да не изпрати писмо до Шарана, в което да я увери, че той самият няма нищо общо с това жестоко насилие над майка й.
Но скоро размисли. Дори той самият да беше забил ножа или изсипал отровата в чашата, щеше да твърди, че е невинен. После го порази друга мисъл: как всъщност беше убита принцеса Соджиана? И щом Локлир беше под подозрение, къде беше той? Все пак той не беше някакъв престъпник; беше благородник, барон в двора на принца на Крондор. Дори да беше възникнал някакъв конфликт, някакъв спор — дори най-разгорещен, — Локлир не би могъл да навреди на жена.
Ерланд разбираше, че Локлир просто е превърнат в изкупителна жертва, но как да го докаже?
В покоите му влезе лейди Мия и леко му се поклони.
— Ерланд — рече тя тихо. — Императрицата е заповядала да не напускаш тези стаи.
Ерланд скочи, обзет от гняв.
— Как смее! Дори тя не може да подлага на изпитание традицията на дипломатическия имунитет.
Мия се приближи и седна до принца.
— Тя е загубила дъщеря си. Съветниците я предупреждават, че ако навреди на теб или на когото и да било от твоята свита, рискува да си навлече ненавистта на всички съседи и повече нито един посланик няма да прекоси границите на Кеш. — Жената въздъхна и прегърна Ерланд през рамото. — Ще си промени решението, сигурна съм. Дотогава си свободен да посещаваш своите приятели в другата част на това крило, но не можеш да напускаш тази зона без охрана, и то само за да се явиш на дворцовия съвет в случай, че императрицата реши да те повика.
— Как е била убита принцесата? — попита Ерланд.
Очите на Мия се премрежиха, но тя сдържа сълзите си и отвърна:
— Вратът й е счупен.
Ерланд присви очи.
— Счупен? Паднала ли е?
Мия поклати глава.
— Не. Имала синини по гърлото. Някой й е скършил врата.
— Мия, това е важно — каза Ерланд. — Локлир не би могъл да я убие по този начин.
Мия изгледа за миг принца и каза:
— Откъде си сигурен?
— Просто не е човек, който би могъл да посегне на жена, дори да е имал повод, освен при самоотбрана. Но виж, дори нещо да… — Ерланд затърси подходящите думи. — Дори нещо да го е принудило да… да я убие… той нямаше да я души. Щеше да използва сабята или камата си. Опитен е с оръжието, но му липсва бруталната сила, нужна за да скърши нечий врат. А принцесата съвсем не беше дребна жена. И ако е като дъщеря си, то под меката й плът сигурно се е криела доста сила.
Мия кимна.
— Соджиана беше по-силна, отколкото изглеждаше. Всички… всички мои роднини по линия на императрицата са такива. Изглеждат меки, но не са. — Тя помълча за миг. — Но ако не я е убил Локлир, тогава кой? И защо Локлир не е тук?
— Боя се, че отговорите на тези два въпроса се свеждат до един — отвърна Ерланд. — И ако правилно схващам това, което се е случило, то Локлир е в опасност… ако вече не е мъртъв.
— Мисля, че познавам един, който може да помогне — рече Мия.
— Кой?
— Лорд Нироме. Той винаги е готов да се вслуша в здравия разум. А след смъртта на Соджиана напрежението сред властелините и господарите ще се усили още повече, защото макар повечето да приемаха Соджиана за бъдещата императрица, мнозина от тях няма да приемат Шарана заради това, че е твърде млада. Нироме ще гори от желание да потуши това напрежение в двора и ако намери убиеца на принцесата, това би подействало по-бързо от всичко друго.