— Чудя се… — каза Ерланд, сякаш притеснен от нещо. — Кой е на страната на Авари?
— Лорд Рави и другите, които се боят от матриархия. Но много от поддръжниците на Соджиана заради това, че тя просто беше по-голямата, сега ще се стекат на страната на Авари. Не мога да измисля причина той да не наследи трона.
— Виж дали можеш да накараш Нироме да ми се обади. Трябва да обсъдим това безумие преди да се пролее много кръв.
Момичето излезе бежешком и Ерланд отпусна гръб на дивана. Притвори очи и се опита да си представи лицето на Гамина, в усилието си да насочи мислите си към нея. След малко гласът й дойде до него. „Да, Ерланд, какво има?“
„Бихте ли дошли за малко с Джеймс в стаите ми? Смятам, че е твърде рано за лягане. Трябва да обсъдим някои неща.“
Глава 17
Капани
Боррик надникна иззад ъгъла.
Не забеляза никого и махна на спътниците си да го последват. Близо час се бяха крили от всевъзможните отряди стражи. От Накор нямаше и помен, откакто бе отвел след себе си първия отряд на Вътрешните легионери. На няколко пъти едва бяха успели да избегнат издирващите групи.
Гуда сложи ръка на рамото му.
— Ако бързаме така, доникъде няма да стигнем — прошепна наемникът. — Мисля, че трябва да спипаме някой от слугите и да разберем най-после къде са тези твои приятели. Можем да го вържем — ще му създадем неудобства само за малко — и после, щом се оправи тази проклета бъркотия, в която се забъркахме, ще пратим някой да го освободи. Какво смяташ?
— По-добра идея не ми хрумва, така че защо не — отвърна Боррик и се огледа. — Можем и да поотдъхнем малко.
— Виж, с това съм съвсем съгласен — рече Гуда.
— Всички тия стаи наоколо ми изглеждат празни. — Принцът посочи най-близката. — Дай да опитаме тази.
Боррик открехна вратата — красиво изделие от плетена тръстика и слонова кост — и тя изскърца силно.
— Дали да не опитаме другите, дето са само от завеси? — прошепна принцът.
Гуда обаче изведнъж бутна рязко вратата и тя изскърца само веднъж, при това удивително тихо. Наемникът блъсна другите двама вътре и затръшна вратата зад гърба си.
Стаята беше празна.
Уморени, и тримата насядаха на пода.
— Знаеш ли, Шантав, това безкрайно промъкване из двореца му отваря апетита на човек — каза Гуда. — Жалко, че го няма Накор да ми даде някой от неговите портокали.
Боррик понечи да му отговори, но някакъв приглушен звук отвън привлече вниманието му. Нечии гласове, все още неразличими но приближаващи се, го накараха да скочи и да се приближи тихо до вратата. Сули се присви до него. Боррик тъкмо се накани да го разкара, но приближаващите се стъпки го принудиха да замълчи.
По коридора крачеха двама мъже. Единият беше дебел и стискаше в ръка някакъв жезъл. Другият беше с черно наметало, което го прикриваше, но когато минаха покрай вратата, Боррик зърна за миг лицето му. Двамата си говореха съсредоточено и Боррик чу как дебелият каза:
— Тази нощ. Повече не можем да чакаме. Ако гневът на императрицата се усмири, тя може да потърси по-разумно решение. Убедих я да изпрати Авари на север, за да се подготви за неприятностите там, но тази хитрина няма да продължи дълго. А на всичко отгоре и тази история с някакъв луд, който се е разтичал из двореца и стражите не могат да го хванат… Не знам какво означава това, но сме длъжни да приемем, че е неприятност… — Двамата се отдалечиха и гласът заглъхна.
Сули дръпна Боррик за ръкава.
— Господарю!
— Какво? — отвърна разсеяно Боррик, мъчейки се да намести в главата си поток от образи.
— Онзи мъж, тънкият с черното наметало. Той е същият, дето го видях в Дърбин в дома на губернатора — същият, който носеше златния нагръдник. Онзи, който работи за лорд Огньо.
— Става нещо ужасно! — въздъхна Боррик.
Гуда отпусна меча си и прошепна:
— И какво по-точно?
— Вече разбирам защо бедата се е лепнала по петите ни още от Дърбин.
— Защо?
— Ще ти обясня по-късно. Хайде да хванем някой слуга.
Боррик дръпна рязко вратата — този път пантата почти не изскърца — и изтича в коридора. Поколеба се за миг, после махна с ръка на Гуда и Сули да се прилепят до стената.
Тръгнаха предпазливо по коридора и по едно време Боррик се обърна и прошепна:
— Идва някой!
Показа се някаква млада жена и Гуда изскочи пред нея и я спря.
— Какво… — почна тя, но Боррик я сграбчи отзад. Жената се оказа силна, но принцът успя да я задържи лесно и я блъсна в най-близката стая.
Светлината от прозореца смътно освети сцената. Жената напразно се мъчеше да се отскубне. Боррик й прошепна в ухото: