— Само да извикаш, и ще пострадаш. Мълчи и нищо лошо няма да ти се случи. Ясно?
Жената кимна и той я пусна. Тя се извърна рязко и каза:
— Как смеете да… — След което видя кой я е хванал. — Ерланд? Какво те е прихва… — Очите й се разшириха, щом забеляза облеклото му и късо подстриганата тъмна коса. — Боррик! Как дойде тук!
Откакто Боррик се помнеше, Джеймс му беше разправял какви ли не истории за живота си като крадец в Крондор и в тези свои пищно украсени разкази често му беше споменавал, как „предусещал белята“. Когато нещо не беше наред, Джеймс по някакъв начин, изглежда, наистина го усещаше. И сега за пръв път през живота си Боррик разбра какво бе имал предвид наставникът му. Нещо в главата му направо изпищя, че точно пред него стои една голяма беля.
Той извади рапирата си и я насочи към жената, а Гуда рече:
— Шантав, не е нужно. Тя…
— Млък, Гуда! Жено, как ти е името?
— Мия. Приятелка съм на брат ти. Той толкова ще се развълнува като разбере, че си жив! Но какво правиш… — Тя се разсмя и Боррик веднага усети, че смехът й е насила, защото беше много изкусен — прозвуча съвсем искрено и спонтанно. — Разбъбрих се. Сигурно от изненада, че…
— Че ме виждаш в двореца — довърши Боррик.
— „Жив“, тъкмо се канех да кажа — рече Мия.
— Не мисля — прекъсна я Боррик. — Когато ме видя, първо ме помисли за брат ми. А после разбра, че не съм. Всеки, който ме смята за мъртъв, не би направил това предположение толкова бързо. И освен това не каза: „Ти си жив“ а каза: „Как дойде тук?“ Защото си знаела, че съм жив и съм в града долу.
Жената мълчеше. Боррик каза на Гуда и Сули:
— Тази е една от съучастниците в опитите да ме убият на всяка стъпка по пътя ми от Крондор до Кеш. Тя работи за лорд Огньо.
Очите на Мия се разшириха при споменаването на това име, но иначе не се издаде. Каза само:
— Ако изпищя, само след миг ще дотичат стражи.
Боррик поклати глава.
— Това крило вече е претърсено. Промъкнахме се зад редиците на ония, които търсеха от стая в стая. Освен това те търсят друг човек.
Очите на жената светнаха и тя пристъпи крадешком настрани и измери с поглед разстоянието до вратата.
— Не си го и помисляй — каза Боррик. — Шансът ти е нищожен. По-бърз съм, отколкото изглеждам, пък и рапирата ми е доста дълга.
— Няма да излезеш жив оттук — почти викна тя. — Нещата вече са отишли далеч отвъд твоите бързи и лесни обяснения. Вече е проляна кръв и войниците са тръгнали на поход. Баща ти е повел армиите на Запада в Долината на сънищата и те са готови да нахлуят.
— Баща ти? — удиви се Гуда. — И кой впрочем е той, ако мога да попитам?
— Принц Арута Крондорски — каза Боррик.
Гуда замига като бухал на светло.
— Принцът на Крондор?
— А аз съм неговият слуга и ще бъда неговият слуга, когато стане крал на Островното кралство.
— Шантав… Боррик… Принце, или както там трябва да те нарека, когато всичко това свърши, напомни ми да те цапардосам още веднъж — изръмжа Гуда.
— Излезем ли от тази каша, с най-голямо удоволствие ще ти се оставя да го направиш — каза Боррик и пак се обърна към Мия. — Баща ми може да е всичко, но не е глупак. Той ще влезе с армия в Кеш тогава, когато аз вляза в тресавище, понесъл наковалня в ръце.
— Е, според това, което видях дотук, би го направил като нищо — обади се Гуда.
— Тя лъже — рече Боррик. — И освен това трябва да намерим брат ми. — Обърна се към Мия: — Ти ще ни заведеш там.
— Няма.
Боррик пристъпи напред и опря острието на рапирата в гърлото й. След като Мия дори не примигна, той каза:
— Значи не се боиш от смъртта, така ли?
— Ти не си убиец — изсъска Мия.
Две груби ръце дръпнаха Боррик настрана и Гуда рече:
— Той може и да не е, кучко. — Две огромни ръце стиснаха раменете на жената и той я притегли към себе си и по сгърченото лице на Мия в сумрака Боррик разбра, че ръцете хич не са нежни. Придърпа лицето й само на няколко пръста от своето и прошепна: — Но аз съм от друга порода котараци. Не съм привикнал аз с вас, от истинската кръв, нито с височайшите ви нрави. По-скоро змия ще кътам в леглото си, отколкото да ти докосна кожата. В огън може да гориш, но няма да прекося улицата дори да се изпикая отгоре ти. Ще те убивам бавно и болезнено, момиченце, ако не ни кажеш това, което трябва да узнаем. И ще го направя така, че да не можеш да изпищиш дори.
Заплахата на наемника, изглежда, се оказа убедителна, защото Мия изпъшка:
— Ще ви заведа.
Гуда я пусна и Боррик видя, че по бузите на момичето текат сълзи на ужас. Той прибра рапирата си, измъкна камата от колана си, показа й я и я бутна към вратата, като изръмжа:
— И помни — не можеш да се измъкнеш. Хвърлям камата си по-бързо, отколкото можеш да бягаш.