Мия отвори вратата и излязоха. Докато крачеха по коридора, Гуда попита:
— Как се сети, че лъже?
— Просто усетих беля.
— Вече почти бях сигурен, че не усещаш нищо — каза наемникът. — Радвам се, че най-сетне почваш.
— И аз.
— И все пак какво те подсети?
— Беше тръгнала в същата посока като онези двамата — а пък единият от тях…
— Какво?
— Преследвал ме е, откакто напуснахме Крондор. И е един от малцината в Кеш, който може да ме познае от пръв поглед.
— И кой е той?
— Торен Сие, посланикът на Кеш в двора на баща ми.
Наемникът поклати глава.
— Той е от императорския род. Някои много важни хора тук искат да те видят мъртъв, Шантав.
— А други много важни хора искат да разберат истината — отвърна Боррик. — Това ще ни запази живота поне за още малко.
— Богове, дано да си прав.
Мия ги водеше през двореца покрай двойките стражи, пазещи пред вратите. Дори да си мислеха, че е странно дама от императорската прислуга да придружава трима странно облечени мъже, войниците го прикриваха добре. Завиха по един широк коридор и подминаха още половин дузина неохранявани врати.
После Мия спря пред една голяма затворена врата и каза:
— Брат ти е тук.
Боррик я бутна леко напред.
— Отвори и влез първа.
Тя хвана дръжката на бравата, натисна я и отвори вратата. Влезе и я разтвори по-широко за Боррик. Той я последва, след него се вмъкнаха Гуда и Сули.
Мия ги преведе през малкото преддверие към друга врата, където процедурата с отварянето се повтори, но този път, след като влезе и Сули, тя затръшна вратата зад него и изрева:
— Това е Боррик от Крондор! Убийте го!
И срещу тях скочиха поне десетина въоръжени мъже.
Слугата обяви, че е пристигнал лорд Нироме и Ерланд го покани да влезе. Дебелият благородник нахълта бързо и удостои Ерланд с поклон.
— Ваше височество, лейди Мия ми предаде, че имате нещо, което желаете спешно да обсъдите с мен. — И чак сега забеляза Джеймс и Гамина. — Милорд, милейди. Не ви видях. Извинете.
„Иска да говори с теб насаме — каза мислено Гамина на Ерланд. — Всъщност е много ядосан, че сме тук.“
— Имате ли някаква вест за барон Локлир?
Нироме сви рамене.
— Ако имаше, щяхме да ви уведомим веднага. Длъжен съм да ви уверя, че повечето от нас, които се съвещаваме с Нейно величество, не сме чак толкова разгневени лично. В най-лошия случай ние сме загубили своя братовчедка, докато Тази, която е Кеш загуби дъщеря. Макар като майка и дъщеря между тях често да имаше разногласия по дворцови въпроси, все пак чувствата помежду им бяха силни. И както вие сам несъмнено сте си повтарял поне сто пъти досега, във всичко това, което става, няма капка логика.
— Точно това се надявах да чуя от вас — каза Ерланд.
— Аз съм прагматичен човек, ваше височество. Ролята ми открай време е на умиротворител, защото, както несъмнено сте забелязали, в нашата империя обитават доста различни народности. Кеш е многолика държава, с история много по-различна от тази на вашето кралство. Вие от древни времена сте били една раса. В своите граници имате само два по-големи народа, които са ви подчинени, тези от Ябон и някогашните ни сънародници във вашия Крудий, докато Кеш е държава на хиляди езици и обичаи.
„Опитва се да печели време“ — предаде Джеймс през Гамина.
„Защо?“
Гамина отговори: „Иска да говори насаме с теб… не, иска само да те хване насаме… умът му препуска бързо… не се съсредоточава като теб, когато ми говориш… мисли си за…“ Изведнъж лицето й пребледня, а секунда след това Джеймс скочи, със сабя в ръката. Дебелият благородник долови нещо в изражението на Ерланд, както и в звука, издаден от Джеймс, и вдигна жезъла си да се защити.
— Какво става? — каза Ерланд.
— Боррик е жив — отвърна Гамина. — И е някъде тук, в този град. Нироме иска да те отведе някъде в двореца, където неговите приятели да те убият.
— Какво?! — възкликна Ерланд невярващо.
Лицето на Нироме бе посивяло.
— Какво… говори тази жена?
— Моята жена притежава известни дарби, милорд — отвърна Джеймс. — И сред тях е способността да усеща лъжата. Я сега ни кажете какво е вашето участие в снощното убийство?
Нироме понечи да се отдръпне към вратата, но Джеймс му прегради пътя, а Ерланд попита:
— Къде е брат ми?
— Милост, ваше височество, милост. Ще си призная, но трябва да ми обещаете, че ще се застъпите за мен пред императрицата. Съучастието ми е съвсем нищожно, само за да се укрепят амбициите на Авари. Той замисли смъртта на сестра си и се кани да ви убие и да се ожени за Шарана.