— Но няма ли това да оправдае Кралството?
— Не — отвърна първият кешиец, — но ще накара всички отново да започнат да се питат кой е знаел, кой е бил съучастник и колко нависоко стига заговорът. Всеки съперник в Галерията ще е убеден, че неговият противник се е съюзил с Кралството. Единственото, което ни е нужно през следващите два дни, е объркване и несигурност. Трябва ми време, докато гласовете на поддръжниците на Шарана и Авари се изравнят.
Двамата мъже завиха в един осветен коридор, спряха пред една врата и първият попита:
— А къде е Мия? — Обърна се и изглежда, забеляза Боррик на ъгъла, защото извика: — Кой е там?
Боррик излезе от мрака и двамата мъже го видяха. По-слабият ахна:
— Ти!?
Боррик се усмихна мрачно, посочи с рапирата си и каза:
— Гуда, имам честта да ти представя лорд Торен Сие, посланик на Нейно величество императрицата на Кеш в двора на Крондор.
Вторият мъж понечи да побегне, но Гуда го изпревари и му отряза пътя.
— А този дебелак — допълни Боррик — ми е непознат, но по облеклото му си личи, че е член на Имперския дом на Кеш.
— Ако извикам, десетки стражи ще се притекат тук след секунди — каза Торен Сие.
— Извикай и докато дойдат, ще си мъртъв — отвърна Боррик.
Торен Сие го изгледа с гняв.
— Какво очакваш да спечелиш?
Боррик пристъпи така, че върхът на рапирата му да опре в гърлото на посланика и каза:
— Аудиенция с императрицата.
— Невъзможно.
Боррик завъртя рязко китката си и върхът на рапирата зловещо изсъска под брадичката на Торен Сие.
— Не разбирам всичко, което става тук — рече той, — но вече знам достатъчно, за да съм сигурен, че ако успеем да се доберем живи до императрицата, ти си мъртъв. Ако изобщо храниш някаква надежда да запазиш живота си, най-добре ще е да ми кажеш всичко, което все още не знам.
Дебелакът се намеси:
— Ще ти кажем всичко, което искаш да разбереш. Но ще е по-добре да го направим зад тази врата. Ще можем да седнем и да си поговорим като разумни хора.
И без да дочака отговор, дебелият отвори вратата и само бързата реакция на Гуда му попречи да я затръшне пред лицата им. Плешестият наемник блъсна здраво вратата и влетя след дебелака. Боррик пък сграбчи златния нагръдник на Торен Сие, повлече кешиеца след Гуда и видя как дебелакът със смайваща пъргавина отваря друга врата. После чу крясъка му:
— Убийте ги!
Без да се колебае, Боррик цапардоса посланика с дръжката на рапирата си. Торен Сие рухна на пода в несвяст и принцът се втурна през другата врата рамо до рамо с Гуда.
Но щом прекрачиха прага, зяпнаха от изумление: дебелакът висеше във въздуха на една стъпка от пода, а по пода се бяха натъркаляли в безсъзнание половин дузина стражи от Вътрешния легион и още толкова — с белите препаски на истинската кръв. Също така в безсъзнание на пода лежаха Джеймс, лейди Гамина и Ерланд.
Върху голямата маса насред стаята седеше Накор, правеше някакви странни гримаси, издаваше още по-странни звуци и сочеше с два пръста реещия се като надут мехур във въздуха дебелак. Щом видя Гуда и Боррик, той спря да пръхти и каза:
— А, здрасти!
Дебелият кешиец падна с трясък на пода и Гуда моментално го сграбчи за врата.
— Накор, какво си направил? — попита Боррик.
— Ами… нали се забавлявах със стражите, играехме си на „ти гониш“, но те се загубиха. Така че тръгнах да ги търся. После те видях, или поне така си помислих, как стражите те отвеждат, и се каних да те питам откъде си намерил такова хубаво облекло и къде си оставил приятелите ми Гуда и Сули. Къде е Сули?
— Сули загина.
— Това е тъжно — отвърна дребосъкът. — Момчето имаше добро сърце и от него щеше да излезе добър човек. Сигурно ще е добър, когато отново тръгне по Колелото. Това брат ти ли е? — попита исаланецът и посочи Ерланд.
— Да — рече Боррик. — Какво си им направил?
— А, просто влязох в тази стая и всички, кой знае защо, се възбудиха. Някои не останаха много доволни, че ме виждат, а на мен играта вече ми беше омръзнала, затова ги зашеметих. Предположих, че рано или късно ще дойдете. Видя ли? Не съм сбъркал.
Изведнъж цялото натрупало се у Боррик и Гуда напрежение избухна и те се разсмяха през сълзи.
— Да, не си сбъркал. — Усетиха, че не могат да се спрат, а на ухиления дребосък като че ли му беше не по-малко весело. Най-сетне, със сълзи по лицето, Боррик каза: — Зашеметил си ги всички? Как го направи?
Накор сви рамене.
— Номер.
Боррик отново се засмя.
— А сега какво?
Накор бръкна в торбата си и попита:
— Искаш ли портокал?