Боррик отново се засмя.
— А сега какво?
Накор бръкна в торбата си и попита:
— Искаш ли портокал?
— Изобщо не допусках, че ще мога да ти го кажа — въздъхна Ерланд, — но ми липсваше.
Боррик кимна.
— И ти на мен. Е, как да се оправим сега с тази бъркотия?
Джеймс вече се отърсваше от магията на Накор, но Гамина продължаваше да лежи в несвяст. Гуда пазеше зорко съвземащите се стражи, давайки им да разберат, че ще ги накълца само ако някой помръдне, затова те си седяха кротко и не създаваха неприятности.
Ерланд се беше съвзел пръв, което според Накор било защото бил най-млад. Братята си бяха разказали всеки каквото знаеше и бяха стигнали до извода, че заговорът е доста заплетен.
— Може би ако съобщим направо на самата императрица… — предложи Джеймс.
— Как? — попита Боррик.
— Може би чрез Гамина — отвърна Ерланд.
Боррик го погледна неразбиращо и Ерланд каза:
— Забрави ли, че тя може да говори с ума си?
Боррик кимна и се изчерви.
— Вярно бе! Ами и аз можех да й „извикам“ за помощ още когато влязох в двореца.
— Защо не го направи? — попита Джеймс. Гамина вече се свестяваше.
Боррик се ухили гузно.
— Забравих.
— А как се измъкна от умственото й докосване, когато тя се натъкна на теб преди няколко часа?
Боррик посочи към Накор.
— Той я усети и успя някак да я блокира.
— Ти магьосник ли си? — попита Джеймс.
Накор отвърна с гримаса.
— Ами. Исаланец съм. Магьосниците са мрачни хора. Живеят в пещери и вършат разни страшни и сериозни неща. Те вършат голяма магия. Хората не обичат магьосниците. Аз правя само няколко номерца, с които разсмивам хората. Това е всичко.
Гамина се съвзе напълно, а Джеймс се огледа и каза:
— Като ги гледам стражите и шишкавия ни приятел, „номерцата“ ти си ги бива, и не винаги са забавни.
Накор се ухили още повече и отвърна:
— Благодаря. Това, което правя, го правя добре, а за мен беше забавно.
Гамина видя Боррик и възкликна:
— Ти си жив!
— Явно — отвърна със смях Боррик.
Гамина го прегърна и рече:
— Добре, но тогава защо не можах да те намеря в пустинята?
Боррик я погледна неразбиращо, след това се сети.
— Разбира се. Онзи проклет халат, който бях навлякъл преди да тръгнем. Търговците на роби ме взеха за магьосник и ми сложиха на ръцете някакви метални пранги, които пречат на магьосниците да използват силата си.
— Ба! — рече Накор. — Ако магьосниците си разбират от работата, това не може да стане.
— Сигурно си прав — каза Джеймс. — Във всеки случай сега въпросът е как да стигнем при императрицата.
— Не би трябвало да е трудно — отвърна Накор. — Просто ме следвайте. И вземете тези двамата с вас.
Гуда беше обезоръжил и вързал стражите и беше довлякъл зашеметения Торен Сие в стаята.
— Веднага щом срещнем друг отряд стражи, пленниците ще сте вие. Хората, верни на Авари, контролират целия сектор на двореца.
— Може би — ухили се Накор.
И когато стигнаха първите стражи по коридора, Накор бръкна в торбата си и измъкна нещо от нея. На Боррик и Гуда тези номера бяха омръзнали, но всички останали зяпнаха. Защото щом дребният исаланец извади ръката си, на нея беше кацнал сокол с червени пера и златисти шарки — имперската птица на Кеш, най-почитаният свещен символ на властта. Смяташе се, че птицата е на изчезване — в имперските кафези се пазеха само три женски. Соколът изпищя пронизително и разпери криле, но остана кацнал на китката на дребния мъж.
Стражите, покрай които минаваха, също зяпваха пред великолепната птица, а Накор казваше на всички:
— Моля, елате с нас. Отиваме да видим императрицата.
Каквото и да им говореха Нироме и Торен Сие, стражите изглеждаха хипнотизирани от сокола и тръгваха след групата и когато Накор и спътниците му влязоха в залата на императрицата, вече ги следваше процесия от неколкостотин гвардейци.
— Що за нахалство? — извика церемониалмайсторът.
Боррик и Ерланд пристъпиха напред рамо до рамо и Ерланд заяви:
— Принцовете на Островното кралство Техни величества Боррик и Ерланд желаят незабавна аудиенция с Нейно величество. Става въпрос за държавна измяна.
Цялата Галерия на владетелите и господарите се беше събрала на извънредна сесия и всички знатни кешийци гледаха изумено странната процесия. Накор вървеше начело, със сокола, кацнал гордо на ръката му. Когато най-сетне стигнаха до подиума, Лакейша се надигна от трона си:
— Що за безумие? — И изведнъж осъзна, че принцовете са двама. — Вие… — обърна се тя към Боррик, — освен ако не съм трагично заблудена… трябваше да сте мъртъв.
— Ваше величество, тези престъпници… — почна Нироме, но Гуда сложи тежкия си меч върху рамото на дебелака и рече: