— Не е учтиво да говориш преди да са ти разрешили. — После се обърна към императрицата: — Простете, ваше величество. Можете да продължите.
Лакейша, изглежда, усети, че предстои да се разплетат някои загадки, и предпочете да не се обижда.
— Благодаря — отвърна сухо тя. И се обърна към Накор: — Да започнем с теб, дребосъко. Знаеш, че притежаването на императорски сокол се наказва със смърт, нали?
Накор се ухили.
— Да, императрице. Но аз не го притежавам. Аз само му осигурявам транспорт до вашата величайша особа. Нося ви го като подарък за рождения ден. — И без да чака разрешение, дръзкият дребен исаланец се качи на подиума и закрачи към трона. Двама облечени в черно измалийски стражи понечиха да го спрат, но той ловко им се изплъзна и се озова зад трона, над който стърчеше самотен символът на слънчевия диск. Накор постави птицата на него и тя плесна с криле.
— Само мъжкар може да кацне над имперското слънце, исаланецо — каза императрицата.
— Разбирам, императрице. Този тук е още момче, но ще стане баща на много имперски пиленца. Хванах го в планините западно от Тао Дзъ. Там горе има още няколко. Ако пратите имперския соколар, ще ги прибере в кафезите и родът ще се възстанови.
След смъртта на дъщеря си императрицата не се беше усмихвала. Сега се усмихна. Нещо в думите на дребния мъж я трогна: разбираше, че говори не само за редките птици, но и за царствения й дом.
— Това е великолепен дар.
Стъпил до трона, преди да слезе обратно по стъпалата, Накор се наведе до ухото й и промълви:
— Ще е разумно да повярвате на тези двама близнаци, защото онези двамата там — той кимна към Нироме и Торен Сие — са много лоши хора.
Императрицата огледа групата пред подиума, помисли и каза:
— Принц Ерланд, защо не започнете и да оправим най-сетне тази каша.
Ерланд и Боррик приковаха вниманието на всички в залата, докато разказваха за премеждията си от нападението в пустинята насам. Говориха дълго, без никой да ги прекъсне. Накрая Ерланд описа събитията, довели до появата им в залата, и каза:
— И най-последното нещо, което ме убеди, че Нироме е виновен за смъртта на Соджиана, беше, когато той счупи пред очите ми орех в шепата си. Вратът на Соджиана е бил прекършен — само човек с яки ръце като неговите би могъл да извърши това деяние. Локлир беше майстор със сабята, но не притежаваше такава сила. — Посочи Нироме и заяви: — Ето го убиеца. Това е загадъчният лорд Огньо!
Императрицата стана.
— Милорд Нироме…
Но откъм вратата отекна вик:
— Майко!
Принц Авари влезе с дузина офицери, сред които лордовете Рави и Джака, и щом се озова пред трона, се поклони, вдигна ръка към лицето си и рече:
— Каква е тази ужасна новина за Соджиана?
Императрицата изгледа продължително сина си и каза:
— Точно това се опитваме да разберем. Остани тук и замълчи. Това може би засяга и твоето бъдеще. — Извърна погледа си към Нироме и рече: — Тъкмо се канех да ви попитам, милорд Нироме, как ще отговорите на тези обвинения.
Дебелият придворен заговори:
— О, Майко на всички нас…
— Я, моля те — прекъсна го императрицата, — тази титла я мразя най-много от всички. Особено сега.
— О, най-велика владетелко, имайте милост. Направих само онова, което ми се стори най-добро за империята, а то е да доведа сина ви на трона. Но никога не съм искал някой да пострада. Покушенията срещу принц Боррик бяха само хитрина, за да попречим на принцовете да дойдат в града. Искахме само да задържим вниманието на привържениците на Соджиана на север — поради което фалшифицирахме сведенията за подготовката на Островното кралство за нашествие. Но убийството на вашата дъщеря не беше мое дело! Авари реши да се отърве от съперницата си.
Пребледнял до смърт, принц Авари посегна към дръжката на меча си, но лорд Джака го хвана за ръката и го спря.
— Стига! — кресна императрицата. Огледа залата и каза: — Има ли как да разкрием истината? — Обърна се към близнаците: — Твърденията ви звучат убедително, но къде е доказателството?
След това погледна Гамина.
— Ти казваш, че можеш да четеш мисли, нали?
Гамина кимна, но Нироме изрева:
— Тя е жена на чужденец, ваше величество! Тя ще излъже в услуга на своя съпруг и за каузата на Островното кралство!
Гамина понечи да възрази, но императрицата я спря.
— Съмнявам се, че би ни излъгала, мила. — Владетелката посочи с широк жест пълната галерия над себе си. — Но също така се съмнявам, че ще се намерят и други тук, толкова благоразположени, че да ти повярват. Ако случайно не сте забелязали, положението тук е доста напрегнато.