В този момент в стаята влезе забързан капитан от стражата с униформата на Вътрешния легион и прошепна нещо на церемониалмайстора. Той на свой ред поиска с жест разрешение да се доближи до императрицата, тя му го даде и той бързо се изкачи на подиума.
След като го изслуша, императрицата въздъхна.
— Така, значи дотам се стигна. Донасят ни, че два отряда на Домашната гвардия са се барикадирали в едно от крилата на двореца и дръзко отхвърлят всякакви заповеди да сложат оръжие, а из целия град се движат въоръжени части.
— Сега вече — заяви тя и се надигна от трона — сме изправени пред въоръжен бунт в собствения си град! Имперският печат на мира е над Кеш и този, който пръв извади меч или чиито подчинени първи извадят меч, този мъж, все едно дали е от най-низко потекло, или от най-благородна кръв, е осъден на смърт. Ясно ли се изразих? — Последното беше насочено към лорд Рави, който я гледаше вцепенен.
Императрицата седна и продължи:
— Отново съм изправена пред измяна и предателство, но нямам с какво да стигна до истината.
Накор се окашля многозначително.
— Да? — обърна се към него Лакейша. — Какво има?
— Императрице, има едно древно исаланско средство за разкриване на истината.
— Ще се радвам да науча какво е то.
Ухилен, Накор се обърна към Гуда:
— Я доведи дебелата тук, пред подиума.
Наемникът го послуша, а Накор остави торбата си на пода и бръкна в нея. След като порови малко, каза: „А, ето те!“ и извади нещо.
Всички около него се отдръпнаха инстинктивно, защото исаланецът държеше кобра със смайваща красота и невъзможни размери. Беше дълга поне шест стъпки и дебела колкото ръката на здрав мъж. Люспите на гърба й блестяха като златни, а цветът под качулката и по гърлото й бе като тъмен и в същото време — сияещ смарагд. Очи като огнени опали, синкавочерни, с танцуващ в тях червен пламък изгледаха насъбралите се хора и те замърмориха удивено. Дълъг раздвоен синкавочервен език затрепка от устата й. След това змията нададе зловещ съсък и разкри два ужасни зъба с цвета на потъмняла слонова кост. Загърчи се и изсъска отново, а Накор я постави на пода пред Нироме и каза:
— Това е Змията на истината от Ша-шу. Да излъжеш пред нея означава да прегърнеш смъртта. — Усмихна се и добави: — Много боли.
Влечугото се плъзна в краката на Нироме, след което се надигна и като че ли се взря в очите на дебелия благородник. Широката качулка се изпъна назад, а по златния гръб пробягаха сребърни искри.
— Змията няма да клъвне, докато говориш истината — каза Накор. — Само една лъжовна дума обаче и умираш.
Нироме не можеше да помръдне, толкова беше хипнотизиран от изправеното пред него и леко поклащащо се чудовище. После, когато езикът на влечугото заигра само на стъпка от очите му, той извика:
— Стига! Ще кажа всичко! Аз замислих всичко това от самото начало.
Благородниците на Галерията зашепнаха приглушено.
— Авари съучастник ли е в това? — попита императрицата.
Обзет от безсилен гняв, Нироме се извърна към нея.
— Авари? Този глупав паун? Той само си въобразяваше, че се стремя да укрепя претенциите му за трона. Смятах да хвърля вината за смъртта на Соджиана върху него или поне да предизвикам достатъчно подозрения, за да не може никой да го приеме за наследник на трона.
— Значи — рече императрицата — си се канил да поставиш на моето място Шарана. Но защо?
— Защото Рави и съюзниците му никога нямаше да приемат друга императрица. Южните народи са готови да въстанат отново и след като Братята на коня държат проходите през Огърлицата на Кеш, Долен Кеш щеше да бъде загубен завинаги. А лорд Джака и другите от истинската кръв никога нямаше да приемат за съпруг на императрицата някой, който не е от тях. Така че оставаше само едно решение.
Лакейша кимна.
— Очевидно. Да оженят Шарана за някой, който може да наследи трона. Да направят съпруга й император след моята смърт. — Тя въздъхна. — А кой е по-подходящ избор за тази цел от великия умиротворител лорд Нироме? Единственият член на Галерията без врагове? Единственият, който е способен да разговаря както с хората от истинската кръв, така и с тези от неистинската?
Императрицата покри лицето си с ръце и за миг на всички присъстващи им се стори, че плаче. Когато най-сетне свали ръцете си, очите й наистина бяха зачервени, но следи от сълзи нямаше.
— Как се стигна дотам, че най-благородните плетат коварства, за да се издигнат, а не мислят за благото на империята? — Въздъхна дълбоко и попита: — Милорд Рави, щеше ли този план да успее?
Предводителят на Братята на коня се поклони и попита: