— Господарке, боя се, че изменникът е прав. До тази вечер бяхме убедени, че принцът, вашият син, е виновен за смъртта на Соджиана. Нямаше да приемем Шарана за наша господарка, но нямаше и да позволим да ни управлява човек, пролял височайша кръв. Нироме щеше да се окаже логичният компромис.
Императрицата изглеждаше останала без сили, така немощно се бе отпуснала в трона.
— Всичко рухва! — викна тя. — Всичко трепери на ръба на хаоса и добре, че милостивата съдба изпрати тези две момчета в двора ни!
— Ваше величество! — каза Ерланд. — Мога ли да ви помоля за една услуга?
— Вие, изглежда, бяхте един от най-онеправданите тук, принц Ерланд — каза Лакейша. — Какво е желанието ви?
— Един въпрос към Нироме. — Обърна се към разтреперания лорд. — Локлир бе заклеймен за убийството на Соджиана. Казах, че само мъж с яки ръце би могъл да й прекърши врата по този начин. Ти ли я уби и след това прехвърли вината на моя приятел?
Нироме се взря ужасен в поклащащата се змия и едва успя да прошепне:
— Да.
— Къде е Локлир? — попита Джеймс.
Мъчейки се ако може да потъне в каменните стъпала, Нироме отвърна:
— Мъртъв е. Тялото му е скрито в едно зърнохранилище на долните нива.
Очите на Гамина се насълзиха. Джеймс и двамата близнаци бяха потресени от новината. Знаеха, че Локлир най-вероятно е убит, но досега не го бяха чули и още таяха надежда. Боррик проговори пръв:
— Ваше величество, разбирам, че Кеш няма участие в гибелта на един от нашите посланици. Кралството няма да поиска никакви репарации. — Каза го спокойно, но всички наоколо видяха сълзите, напиращи в очите му.
Императрицата бавно се изправи и огледа препълнената Галерия.
— Чуйте присъдата ми! — Посочи Нироме и каза: — Този човек се самоосъди със собствените си слова. — Изгледа предателя и рече: — Нироме, ти, който вече не си лорд, със собствените си слова призна своето зло и затова ще умреш.
Дебелият мъж извика:
— Настоявам за правото си да умра от собствените си ръце!
— Не можеш да настояваш за нищо! — изсъска императрицата. — От този момент ти вече не си от кръвта. Не ще има за теб сладка смърт, която да те понесе в омайната забрава на лека отрова, нито за теб са леко срязаните китки в гореща баня, за да те унесат във вечния ти сън.
— В древни времена е било постановено едно наказание за онези, които изменят на своите владетели — продължи императрицата. — То не е било произнасяно от столетия, но сега аз ще го провъзглася. Съдбата ти, Нироме, ще е такава: тази нощ ще останеш затворен в клетка, за да размисляш за своя грях и за чакащата те смърт, и на всеки четвърт час един страж ще ти повтаря на глас тази присъда, за да нямаш миг покой. А призори ще бъдеш отведен в храма и там стражът ще прочете присъдата ти пред Върховния жрец на Гуис-ва, за да чуе добре Ловеца с червената челюст, че няма място за теб във Вечния лов. След това ще бъдеш отведен в подножието на платото и там ще те съблекат гол. След това дузина стражи от истинската кръв ще те бият с камшици и ще те гонят из целия град. Паднеш ли, ще слагат горещи въглени в задника ти, докато не станеш и не побегнеш отново. При портите на града ще те провесят в клетка и на всеки кръгъл час един страж ще прочита присъдата ти, за да могат всички минаващи да чуят за престъпленията ти. Дори на най-низшия ще му се предложат бамбукови пръчки, с които да те изтезава, за да изпиташ гнева на онези, които си предал, но няма да издъхнеш и никой няма да те дари с милостива смърт. Когато примреш, изложен под слънцето, ще те изваждат от клетката и ще те съживяват с вода, смесена с оцет и осолен хляб. С камшици и горещи въглени ще те отведат до брега на Овернската глъбина, до блатата, където са ловували първите крале на истинската кръв. Там ще те накарат да пиеш горчивото вино на измяната и да вкусиш гнилата плът на предателството. След това ще ти отрежат мъжеството от тялото. А после ще бъдеш вързан и хвърлен в тресавището и крокодилите на Оверн ще погълнат плътта ти… Името ти ще бъде заличено от всеки имперски декрет и запис от твоето време, така че никой повече да не може да го изрече. На негово място ще се напише: „един, който измени на държавата си“ и името Нироме ще бъде забранено за децата на истинската кръв от този ден нататък. След време дори боговете няма да знаят кой си бил. И в черната пустош на безименна забрава навеки ще остане да се мъчи затворена душата ти. Сама.
Императрицата огледа Галерията и отсече:
— Това, прочие, е моята присъда!
— Тази, която е Кеш, каза! Да бъде! — викна церемониалмайсторът.
Напред се забързаха стражи, но се поколебаха, щом стигнаха до кобрата. Накор им даде знак, че змията няма да ги докосне и стражите сграбчиха ужасения Нироме.