— Не! — запищя той, а те го повлякоха извън залата. Скоро виковете му заглъхнаха в коридора.
Императрицата се обърна към Торен Сие.
— А ти, мой някогашен приятелю, ще ми назовеш имената на всички съучастници и може би ще проявя милост към теб: бърза смърт или дори само изгнаничество. Иначе ще последваш своя приятел в унижението и болката.
Торен Сие се поклони и отвърна:
— Ваше величество е премилостива. Ще ви разкрия всичко.
Императрицата махна на Накор и заповяда:
— Прибери го това чудовище, ако обичаш.
Ухилен, дребният вещер притича и рече:
— Чудовище ли, императрице? — Пресегна се, стисна кобрата по средата и изведнъж на нейно място в ръцете му се оказа само едно дълго шест стъпки въже. — Та това е най-обикновена връвчица.
Исаланецът намота въжето и го прибра в торбата си. Ерланд го изгледа опулено, но Боррик каза:
— Просто номер.
Глава 18
Триумф
Слугата се поклони.
Боррик, Ерланд и спътниците им влязоха в малка градина и слугата ги подкани да седнат на меки възглавнички край една великолепна маса, отрупана с всевъзможни деликатеси и превъзходни вина. За Гуда и Накор съответно бяха осигурили изстудена кана тъмна бира и топла кана светъл ейл и гостите започнаха, без да чакат домакинята си.
Когато влезе носилката на императрицата, всички понечиха да се изправят, но тя им махна да си останат по местата и каза:
— Толкова рядко ми се случва напоследък да прекарам малко време без официалности. Обожавам тези мигове. Седнете, седнете. — Носачите поставиха носилката — по-скоро кресло — до ниската маса и излязоха.
Малко след това влезе Шарана и седна между баба си и Ерланд. Усмихна се на Боррик, който я огледа с открито и откровено одобрение. Боррик сега си беше облякъл своите дрехи, от вързопите, които не бяха откраднати от разбойниците в пустинята. Косата му беше с естествения си цвят, след като измиха боята с нещо гадно, осигурено естествено от Накор. Гуда и дребният факир бяха с нови фини халати.
— Дощя ми се да си побъбрим малко по-неофициално, преди отново да започне тази жалка история с празненствата. Не мога да повярвам, че ще трябва да изтърпим още повече от месец „веселби“.
— Аз дори се изненадах донякъде, че се разпоредихте да продължат, ваше величество — каза Ерланд.
Старата жена се усмихна.
— Заговорът на Нироме нямаше да е нищо в сравнение с неприятностите, които щях да предизвикам, ако се бях опитала да прекратя празненствата, Ерланд. Владетелите и господарите може и да се стремят към повече власт и земя, но обикновените поданици се интересуват само от забавленията си. Ако се бяхме опитали да им ги отнемем, щеше да се лее кръв по улиците… Вие ми приличате на съвсем обикновен човек, Гуда Буле. Права ли съм?
Гуда, който се чувстваше доста неловко сред толкова важни особи, отвърна:
— Самата истина, ваше величество. Повечето хора не биха създавали големи проблеми, ако имат добра храна, покрив над главите си, добра жена в леглото от време на време и повечко веселба. Инак — само главоболия.
Императрицата се засмя.
— Философ. И то сериозен. — И каза на другите: — Не мога да ви опиша колко ми е забавно с него. — Старицата въздъхна. — Май отдавна съм забравила да се забавлявам.
Обърна се отново към Гуда и каза:
— Е, каква ще ти е наградата за това, че помогна да спасим империята?
Гуда много се притесни и Боррик отвърна вместо него:
— Аз съм му обещал десет хиляди златни екю, ваше величество.
— Готово — рече тя. — И още толкова от нашата съкровищница. Не би ли пожелал да останеш да стегнем Вътрешния легион, Гуда? Имам много вакантни служби, а след признанията на Торен Сие сигурно ще станат още повече.
Гуда се усмихна плахо, притеснен, че трябва да откаже такова височайше предложение, но все пак отвърна:
— Съжалявам, ваше величество, но мисля да си взема парите и да отворя някой хан, в Яндовай да речем. Времето там е хубаво и е доста спокойно. Ще си взема две хубави слугинчета и може дори да се оженя за едното, да ми народи синове. Доста съм стар вече за приключения.
Императрицата се усмихна топло и каза:
— Завиждам ти за скромните амбиции, войнико. Ще си поживееш добре, разказвайки историите си в гостилницата вечер. Но аз съм ти задължена и ако някога ти потрябва нещо, просто се обади.
Гуда сведе глава.
— Благодаря, ваше величество.
— А ти, дребосъко — каза императрицата на Накор. — Как можем да се отблагодарим за твоето участие във всичко това?
Исаланецът отри пяната от устата си с опакото на ръкава и рече: