— Може ли да получа един кон? Една едра черна кобила, да речем? И един хубав син халат, който да си облека, като я яхна?
Императрицата се засмя.
— Хиляда коне ще получиш, стига да искаш.
Накор се ухили.
— Не-не, един ще свърши работа, благодаря. Трудно е да язди човек повече от един едновременно. Но един красив черен кон и един хубав син халат — и отново ще стана Накор Синия ездач. Това ще е чудесна работа.
— Нещо друго? Злато? Дворцова служба?
Накор бръкна в торбата и извади тесте карти. Размеси ги и рече:
— Докато си имам картите, злато не ми трябва. А ако приема служба в двора, няма да имам време да си яздя коня. Благодаря ви, но не.
Императрицата изгледа втренчено и двамата и каза:
— Двамата най-свестни образи, които са влизали в този дворец през целия ми живот, и аз да не мога да задържа дори единия… Ех — добави тя и се подсмихна. — Ако бях все още на годините на Шарана, щях да намеря начин да ви задържа.
Всички се засмяха, а императрицата каза:
— Лорд Джеймс, съжалявам, че се налага да обърна разговора към по-сериозни неща, но намерихме тялото на вашия приятел. Тленните останки на барон Локлир ще бъдат приготвени за връщане в Крондор и почетен ескорт ще го придружи до бащините му имения в Края на сушата. Империята е готова да заплати всякакви репарации, които вашият крал може да поиска. Барон Локлир беше благородник на Кралството и наш гост; безопасността му беше наше задължение, а ние не го изпълнихме.
Джеймс отвърна:
— Мисля, че принц Арута и кралят ще разберат. — Замисли се за миг. — Още като тръгвахме насам знаехме, че ще има рискове. Това е цената, която плащаме за привилегиите си.
Императрицата го изгледа проницателно.
— Вие от Кралството сте странни хора. Твърде на сериозно приемате този свой възглед за задълженията на знатното съсловие и за Великата свобода.
Джеймс сви рамене.
— Великата свобода дава дори на тези с най-ниско потекло права, които благородниците не могат да ограничат. Дори и кралят не е над закона.
— Бррр — потръпна насмешливо императрицата. — Тръпки ме полазват от това. Идеята, че не мога да заповядам каквото си пожелая, ми е… чужда.
Боррик се усмихна.
— Ние сме различни. Ерланд и аз, всеки от нас по свой начин, научихме много неща с идването си тук, докато живяхме сред „чужди“. — Боррик погледна към принцесата, чиято прозрачна роба не можеше да скрие нищо от красотата й, и сухо добави: — Макар по всичко да личи, че уроците на брат ми ще да са били доста по-приятни.
— А сега какво ще стане? — постара се да смени темата Ерланд. — Искам да кажа, с вас и с вашия син?
— Авари винаги е бил твърдоглаво момче — отвърна императрицата. — Тъкмо затова не е подходящ да управлява Кеш след като умра.
Джеймс погледна Шарана.
— Значи за ваша наследница ще бъде обявена принцесата?
— Не — отвърна императрицата. — Колкото и да си я обичам, Шарана не притежава необходимия характер за владетелка. Може би ако поживеех още двадесет години, щеше да се научи достатъчно, но се съмнявам, че ще преживея и половината. — Шарана понечи да възрази, че ще преживее, но императрицата й махна да замълчи. — Стига. Вече съм на седемдесет и пет и съм много уморена. Нямате си представа колко много може да се умори човек, след като е носил на плещите си тежестта на пет милиона човешки съдби всеки ден, в продължение на цели четиридесет и седем години. Аз получих трона, когато бях по-млада от майка ти, дано боговете й дадат покой. Бях едва на двадесет и осем, когато слабото сърце на майка ми спря да бие. — Императрицата замълча и във въздуха остана да виси нотка на горчивина. — Не, провъзгласяването за наследник не е никакъв дар. — Старицата погледна Боррик, Ерланд и Джеймс и каза: — Ако можех да разполагам с един от вас тук, нямаше да се боя толкова за бъдещето на своя народ. — Посочи Ерланд и рече: — Ако можех само да задържа теб тук, момче, да те обявя за наследник и да те оженя за Шарана. Каква хубава бъркотия само щеше да се получи, нали? — Засмя се, но физиономията на Ерланд показа, че не вижда в повдигнатата тема нищо смешно.
Забелязала отчаянието му, тя каза на принцесата:
— Момиче, отведи го настрана и си поговори с него. Ще прекарате още няколко седмици заедно и трябва да се разберете. Хайде.
Шарана и Ерланд станаха и се отдалечиха, а императрицата продължи:
— Шарана не може да се омъжи за човек, който не е от истинската кръв, иначе тук на платото ще се вдигне революция и Авари ще стане следващият император. А и бездруго поддръжката ни е слаба.
Джеймс прецени всичко, което знаеше за двора, и каза: