— Значи ще я омъжите за Диигаи?
Очите на императрицата се разшириха от задоволство.
— Умник си ти. Колко бих искала поне теб да задържа тук, но съм сигурна, че вашият крал ще възрази. — Погледна Гамина и добави: — А и с тази дама до тебе, която може да чете мислите на тези, с които преговаряш… това е цяло съкровище, графе. Да не забравя само да ти забраня завинаги да стъпваш повече в империята. Твърде опасни сте двамата, за да ви позволя да дойдете отново тук.
Джеймс не разбра дали се шегува.
— Да — продължи тя. — Ще я омъжа за най-големия син на лорд Джака. Никой от истинската кръв, освен може би Авари и шепа негови най-ревностни поддръжници, няма да възрази Диигаи да е следващият, който ще седне на Трона на Светлината. А с мъдрите съвети на баща си той ще израсте и ще стане добър владетел.
Погледна за миг след отдалечаващите се Ерланд и Шарана и въздъхна:
— Струва ми се, че всичко свършва добре. — Обърна се към Боррик. — Знам, че когато ти станеш владетел на Островното кралство, ще имаш до себе си брат, който винаги ще си спомня за този двор с известна привързаност. А в лицето на Диигаи Кеш ще има владетел, който ще се чувства задължен към вашия дом. — Боррик сведе глава разбиращо — Джеймс му беше разказал за случката с Диигаи и лъва и за намесата на Ерланд — и отвърна:
— Надявам се, че докато аз управлявам Островното кралство, Кеш ще ни смята за свой приятелски съсед на север.
Пръстите на Лакейша забарабаниха по облегалката на креслото и тя промълви:
— Дано да е така. Боя се, че ще си имаме неприятности с непокорните си поданици отвъд Огърлицата. Долен Кеш вече трудно понася игото си.
— Ако позволите да вметна — каза Джеймс, — просто свалете игото, ваше величество. Там живеят много способни хора, които ще са готови кръвта си да пролеят във вярна служба към вас, ако се наложи, но тъй като не са от истинската кръв, са лишени от правото да се издигат до висок ранг в двора. Едва ли сте разполагали с по-ревностен служител и с по-проницателен ум от бившия ви посланик Хазара-Хан, а човекът, който беше наш съпровождач тук, лорд Абу Харез, твърде много ми напомня за него. Да лишите такъв човек от възможността да ви служи само заради произхода му ми се струва… загуба.
— Може и да сте прав — отвърна императрицата. — Но си има граници, графе. Старите нрави отмират трудно и тук, на служба при мен, има хора от истинската кръв, които са готови да умрат, но не и да приемат такива промени. А поне засега не бих могла да нарека положението ни най-добро. Нямам представа доколко синът ми е бил в съюз с Нироме, но ако наистина не е знаел какво върши Нироме уж в негова полза, то е било само защото е предпочел да остане сляп, глух и ням. Не, засега не може и да се мисли за революционни промени.
— Но в такъв случай запомнете предупреждението ми — каза Джеймс. — Боя се, че революцията ще се окаже единствената алтернатива.
Императрицата помълча дълго и накрая отвърна:
— Ще помисля над това. Животът ми все още не е свършил. Може би времето ще ми стигне.
Всички около масата се умълчаха с надеждата, че ще е така.
Ерланд стисна силно ръката на принцесата и каза:
— Какво имаше предвид баба ти с това, че трябвало да се разберем?
— Тя знае колко ми е приятно с теб в леглото — каза Шарана. — Но ще се наложи да се показвам все по-рядко с теб пред хората.
— Защо?
— Защото ще бъда венчана за сина на лорд Джака, Диигаи. Баба го е решила. Така бунтовните владетели ще си получат своя мъж владетел, а тези от истинската кръв ще си имат своя император с истинска кръв. Нали знаеш, той ми е братовчед, така че е от семейството.
Ерланд тъжно извърна поглед настрани.
— Знаех си, че е невъзможно да останем завинаги заедно… и все пак…
— Какво?
— Обичам те, Шарана. И винаги ще те обичам.
Момичето го прегърна и го целуна страстно.
— И на мен ти много ми допадаш, Ерланд. Хубаво е да знам, че ще си толкова близо до трона на Островното кралство, когато аз ще седя до императора.
Ерланд изпита разочарование, че признанието му не бе предизвикало по-ентусиазиран отклик.
— Казах, че те обичам.
— Да — отвърна Шарана и широко отворените й очи се приковаха в неговите. — Чух те.
— Това нищо ли не означава за теб?
— Разбира се, че означава. Много е хубаво. Току-що го казах. Какво друго имаш предвид?
— Хубаво ли? — Ерланд извърна очи настрани и стомахът му се вледени. — Нищо нямам предвид.
Тя отново го притегли към себе си.
— Престани. Държиш се много странно. Каза ми, че ме обичаш. Аз ти казах, че ми допадаш. Всичко това е много хубаво. А ти се държиш все едно че нещо между нас не е наред.