— Локи, случайно да ти е студено? — каза Джеймс.
Локлир изтри потта от челото си и отвърна:
— Шегуваш ли се? Сега сме един месец след Средилетие. Направо ще се изпека.
Джеймс махна с палец към края на реда и рече:
— Тогава защо нашето приятелче ей там изпитва нужда да се облече в толкова тежък халат?
Локлир погледна над рамото на приятеля си и забеляза един човек накрая на пейката. Наистина бе загърнат в огромен халат.
— Може би е жрец?
— Не зная нито един орден, чиито членове да проявяват интерес към футбола. — Мъжът се извърна към тях и Джеймс отмести поглед. — Следи го над рамото ми, но се прави, че слушаш какво ти говоря. Е, какво прави той?
— В момента — нищо особено. — После изсвири рог, сигналът за края на играта. Сините — отбор, подкрепян парично от Гилдията на мелничарите и Благочестивия съюз на железарите, бе победил Червените, отбора, радващ се на подкрепата на някои знатни особи. И понеже тази подкрепа беше добре известна на всички зрители, резултатът от мача се посрещна с всеобщо одобрение.
Щом тълпата почна да се разпръсва, мъжът в дебелия халат се изправи. Локлир ококори очи и промълви:
— Вади нещо от ръкава си!
Джеймс моментално се извърна и видя как човекът поднесе някаква тръбичка към устните си и я насочи към принцовете. Без да помисли дори, Джеймс се хвърли върху двамата младежи на долния ред и ги събори. Човекът зад Ерланд изхърка и вдигна ръка към гърлото си, но движението му така и си остана недовършено, защото в мига, в който пръстите му посегнаха към стреличката, щръкнала от гърлото му, той рухна.
Локлир реагира само миг след Джеймс. Докато Джеймс блъскаше двамата близнаци, сред яростните викове на околните, той вече бе извадил сабята си и скачаше към непознатия нападател.
— Стража! — ревна той към гвардията, подредена под платформите за зрителите.
Тропотът на ботуши по дървените стъпала му отвърна почти моментално. Войниците на принца затичаха да хванат бягащия. Без да ги е грижа за пострадалите, гвардейците грубо разблъскваха невинната публика, която не възразяваше, защото всички разбираха, че става нещо нередно.
Видял, че стражите са само на няколко крачки от него, мъжът в халата прескочи перилото и полетя към земята, която бе на десетина стъпки. Чу се силен тътен и се разнесоха болезнени викове.
Двамата съборени граждани изгледаха слисано лежащото помежду им неподвижно тяло. Единият едва успя да се надигне, другият изпълзя настрана. Локлир се метна през перилото и скочи леко, с насочена напред сабя. Фигурата в халата се размърда, после изведнъж се изправи и се хвърли върху него.
Изненадан, Локлир отстъпи и мъжът в халата го стисна здраво за кръста и го блъсна в дървеното скеле на трибуните.
Локлир удари гърба си в дебелите греди и въздухът излезе от дробовете му, но той все пак успя да фрасне нападателя си зад ухото с дръжката на сабята си. Той го пусна и отстъпи, с явното намерение да избяга, а не да се бие, но чу виковете на приближаващите се стражи, замахна и удари Локлир в слепоочието.
Болката прониза Локлир и го замая, а нападателят се втурна в тъмното под трибуните. Баронът тръсна глава, съвзе се, хукна след него и изрева на стражите:
— Насам!
Мъжете се пъхнаха приведени под трибуните, чиито първи редове бяха едва на четири стъпки от земята. Един от войниците започна да мушка със сабята си под най-предните седалки, да не би убиецът да се е напъхал там. Трополенето по дъските над главите им продължи още малко и затихна.
После някъде пред тях се чуха пъшкания и шум от боричкане и Локлир с останалите забърза натам. Двама души, чиито лица не се виждаха в тъмното, се опитваха да задържат трети. Без да го е грижа кой кой е, Локлир блъсна с рамо най-близкия и събори и тримата на земята. Няколко души от стражата се хвърлиха в мелето и стражите бързо се надигнаха и издърпаха борещите се. Локлир се ухили, като видя, че единият е Джеймс, а другият — Боррик. После погледна просналото се на земята тяло в дебелия халат и каза:
— Извлечете го на светло. Мъртъв ли е, Джими?
— Едва ли, освен ако не си му скършил врата с тоя скок. Едва не прекърши моя.
— Ерланд къде е? — попита Локлир.
— Ето ме — отвърна му глас от тъмното. — Пазех да не би да се измъкне.
— Пазеше си безценния хълбок, искаш да кажеш — сряза го ухилено Боррик.