— И така да е — сви рамене Ерланд.
Излязоха след стражите, понесли неподвижното тяло, и завариха отвън плътен кордон войници.
Локлир се наведе.
— Я да видим какво имаме тук? — Дръпна качулката и се взря в оцъклените към небето очи на нападателя. — Мъртъв е.
Джеймс моментално коленичи, отвори устата на непознатия и подуши.
— Отровил се е.
— Кой ли е? — попита Боррик.
— И защо се опита да те убие, чичо Джими? — попита Ерланд.
— Не мен, идиот такъв! — сопна се Джеймс и посочи Боррик с пръст. — Опита се да убие брат ти.
Един от стражите се приближи.
— Милорд, човекът, улучен със стрелата, е мъртъв. Издъхнал е секунди, след като е бил ранен.
Боррик се ухили смутено.
— Че защо ще се опитва да убие пък мен?
— Някой ревнив съпруг може би? — опита се да се пошегува Ерланд.
— Не теб, Боррик Кондуин — каза Джеймс, изправи се и се огледа сякаш да се увери, че няма и други убийци. — Покушението беше срещу бъдещия крал на Островите.
Локлир разтвори халата на мъртвия, под който се показа черна туника.
— Джеймс, я погледни.
Барон Джеймс се втренчи в неподвижното тяло. Вярно, кожата на мъртвия беше черна, по-тъмна дори от тази на Гардан, и си личеше, че е с кешийско потекло, но хората с кешийско потекло бяха нещо обичайно за тази част на Кралството. Във всички слоеве на обществото в Крондор се срещаха хора с тъмнокафява и черна кожа. Но облеклото на този беше необичайно — туника от скъпа черна коприна и меки чехли — подобно облекло двамата млади принцове не бяха виждали.
Джеймс огледа ръцете на мъртвия, забеляза пръстена с тъмния скъпоценен камък и след това провери дали има и огърлица, но не намери.
— Какво правиш? — учуди се Боррик.
— Стари навици — отвърна кратко Джими. — Не е Козодой. Но случаят може да се окаже още по-неприятен от онези с Гилдията на убийците.
— Защо? — попита Локлир, който много добре помнеше опита на Козодоите да убият Арута преди двадесетина години.
— Защото е кешиец.
Локлир се наведе, огледа пръстена, пребледня, изправи се и изпъшка.
— И не само това. Член е на императорския дом на Кеш.
В стаята цареше мъртва тишина. Седналите в кръг почти не помръдваха в креслата. Притеснението от опита за убийство на Боррик се долавяше дори в скърцането на кожата и дървото, в шумоленето на дрехите и в подрънкването на накитите.
Херцог Гардан потърка носа си и възкликна:
— Но това е нелепо! Какво може да спечели Кеш, като убие член на семейството ви? Нима императрицата иска война?
— Та тя полага толкова усилия да се запази мирът — подкрепи го Ерланд. — Поне така гласят донесенията. Защо ще иска смъртта на Боррик? Кой…
— Някой иска да подпали война между Кралството и Велики Кеш — прекъсна го брат му.
— Толкова плитка лъжа; толкова прозрачно, че чак не е за вярване — изсумтя Локлир.
— И все пак… — почна Арута — ами ако този убиец е избран нарочно, за да се провали? Жертва. Ако от мен се очаква да оттегля посланика си и да не пусна синовете си да отидат…
Гардан кимна.
— И по този начин да оскърбите императорския дом на Кеш.
Джеймс, който стоеше облегнат на стената зад Арута, каза:
— Бездруго вече сме я оплескали здраво, след като очистихме член на императорската им фамилия. Вярно, някакъв много далечен братовчед, но братовчед все пак.
Гардан отново обезсърчено потърка носа си.
— Е, и какво да кажа сега на посланика на Кеш? „Вижте сега, намерихме един ваш младеж тука, който излезе, че е член на императорския дом. Много съжаляваме, обаче умря. А, и между другото се опита да убие принц Боррик.“
Арута се отпусна в креслото, сплете пръсти и погледна питащо Джеймс.
— Бихме могли да хвърлим трупа — предложи баронът.
— Моля? — рече Гардан.
Джеймс се протегна и отвърна небрежно:
— Просто ги отнасяме до залива и го хвърляме във водата.
— Доста грубичко за един член на императорския дом на Кеш — ухили се Ерланд.
— Защо? — попита Арута.
Джеймс седна на ръба на писалището на Арута. С годините принцът бе придобил навика да води беседите си с най-близките съветници и членовете на семейството съвсем неформално.
— Той официално не е гост на града. Не е трябвало да знаем, че е тук. Никой не е трябвало да го знае. Единствените кешийци, които ще знаят, че е тук, знаят също така защо е тук. И много се съмнявам, че някой от тях ще вземе да разпитва за него. Сега той е забравен човек, никой, освен ако сами не привлечем вниманието им, не би се интересувал за местонахождението му.
— И за състоянието му — добави сухо Боррик.
— Можем да заявим, че се е опитал да убие Боррик — съгласи се Джеймс, — но разполагаме само с един кешийски труп, една духалка и няколко отровни стрелички.